Circle II Circle са доста непостоянни в развитието си и с времето става все по-трудно да преценим какво можем да очакваме от тях. Първоначално тръгнаха уверено и направиха два запомнящи се албума, куп турнета, веселба... Сега нещата са малко по-различни. “Burden of Truth”, който те обвързаха с “Шифърът на Леонардо”, се прие противоречиво и интересът към групата частично намаля. Сега, с “Delusions of Grandeur”, момчетата имат чудесен повод да си сверят часовниците с актуалните нагласи към музика им. Той обаче не е толкова уверен, колкото би трябвало на този етап от развитието на групата, а по-скоро колеблив. Най-сполучливото в записа са по-баладичните, среднотемпови песни, а не енергичните и пълни с ударни рифове композиции. Целият диск е доста бавен и спокоен и мога само да предполагам дали това олекотяване е целенасочено... Още от самото начало с “Fatal Warning” ни светва лампичката, мигаща с натрапчива светлина върху огромна табела с надпис “Savatage”. Да, и за Jon Oliva’s Pain се сещаме, разбира се - сходството с името на парчето и това на най-новия албум на предвожданата от Олива група е едва първото от много общи неща между двете банди. Всъщност, песента е странен избор за отваряне на диска - вокалите са издърпани доста напред, типично, но пък всички останали инструменти са избутани в ъгъла, откъдето почти не се чуват... Балансът между китарната тежест и ритъм секцията успява да се възстанови до края на записа, но все пак остава усещането, че слушаме демо версии, а не завършен продукт от доказано име в метъла. Без особена изненада откроявам “Echoes” като най-хубаво парче от “Delusions of Grandeur” - не защото е балада, а защото Зак Стивънс пее като звяр в нея. Като цяло обаче, Circle II Circle вървят към посредствеността с този албум и ситуацията за тях става още по-непредвидима.