AMON AMARTH Twilight of the Thunder God (2008)

06 Октомври 2008
AMON AMARTH Twilight of the Thunder God (2008)
  • Лейбъл: Metal Blade Records
  • Издаден: 2008
  • Aвтор: Бояна Атанасова
  • Оценка:
Amon Amarth отдавна станаха емблема на викинг метъла и макар напоследък да позациклиха в една доста по-клиширана негова разновидност, феновете им продължават да се увеличават. Последният им диск потвърждава теорията ми, че групата и най-вече мениджърите й залагат на по-големите рекламни кампании за сметка на по-качествената музика и развитието в рамките на избрания стил. “Twilight of the Thunder God” не е логично продължение на “With Oden on Our Side”, а е по-скоро като бонус албум към него. Идеите и настроението вече отдавна са интерпретирани от същите тези музиканти и макар да не съм очаквала кой знае какви промени, изненадата е по-скоро неприятна. Най-зарибяващото парче в записа е едноименното – то получи и доста качествен клип, който помогна да се избистри първоначалното ми впечатление, че Amon Amarth вече не бързат за никъде... освен към по-лесното достигане до големи продажби. В останалите песни няма нищо ново и ако това можеше да не ми направи впечатление преди някоя и друга година, то сега, когато излизат подобни компилации на килограм, съм сигурна, че стратегията на шведите се нуждае от промяна. Струва ми се коректно да опиша за какво точно става въпрос в споменатите еднообразни композиции. Говорим за викинг метъл със силно изразено мелодик дет влияние, т.е. мощен китарен звук, мачкащо тежки барабани, дълбок рев, извиращ от дълбините на гърдите на Йохан Хег, и всичко това - повторено с леко разнообразие в рамките на няколко минути. Вярно, имаме и гост участие на Apocalyptica и музиканти от Children of Bodom и Entombed, но и те не успяват да изпъкнат. Чудя се защо трябваяше да се появява точно сега този диск - след високата летва, вдигната от предшественика му, мисля, че трябваше да мине повече време, за да бъде създаден достоен наследник. Може да прозвучи доста крайно, но на този етап не виждам добро бъдеще за състава. Сигурно още дълги години биха били харесвани с бруталното си сценично поведение и синхронното въртене на шкембета, бради и коси, но за да не зацапат съвсем името си, трябват повече нови идеи и изграждане на качествено различна концепция.