Признавам, че не се отнасям положително към риюниъни като този, който Extreme предприеха. Цели 13 години ни делят от последния им дългосвирещ запис и на този етап ми се струваше направо невъзможно и дори недопустимо да се слага нов отпечатък върху името на групата. Американските рокаджии обаче успяха да ме убедят, че е възможно едно истински стабилно завръщане, което не само да не опетни успехите от миналото, но и да даде постъпления за бъдещи такива. Изглежда шантаво, но е факт - Extreme са записали убийствен албум, диск в традициите на най-култовия хард рок от близкото минало, но с акцент върху модернизацията на звука, която през 2008-а му е точно по мярка. Няма как да не отбележим, че Гари Чероун и Нуно Бетънкорт са поостарели, даже възмъжали, но за наша радост тежестта на годините не се е отразила на вдъхновението им. "Saudades de Rock" на места звучи доста младежки и разюздан, а в други моменти разкрива очарованието на твореца-в-средна-възраст, който не е загубил желанието си да се усъвършенства и стимула да показва нова страна от многоликата си същност. Бих определила "Star" като доста неудачен избор за старт на албума. Не е изключено след нея да останете с грешно впечатление за завръщането на групата. От "Comfortably Dumb" нататък нещата си идват на мястото и ухилен до уши осъзнаваш, че бандата няма как да издаде слаб албум, макар и след толкова дълга пауза. Култовият тандем Бетънкорт-Чероун е допълнен от новото лице в състава - барабанистът Кевин Фигейредо, който е дал композиционно рамо в няколко парчета и, кой знае, може би намесата му е била решаваща. Обобщено, "Saudades de Rock" е колкото различен, толкова и типичен албум за Extreme. Държа да отбележа присъствието в него на две приказни балади - изваяните "Ghost" и "Interface". Не знам дали е справедливо или не, но групата си има една подобна емблема, "More Than Words", и, честно да ви призная, ако оттук нататък някой отъждествява Extreme с точно тези две нови песни - няма да се разсърдя, приказни са! "Saudades de Rock" е триумфално завръщане. На крилете на някаква чудата машина на времето Extreme са отново тук, по-стабилни от всякога. Честно!