Dark Tranquillity е групата с може би най-висок принос в популяризирането на мелодичния дет метъл и един от знаменосците на т. нар. гьотеборгски звук. В осмия си студиен албум, "Fiction", те отново правят това, което са правили винаги - стегнат и мелодичен метъл, с чиято помощ доказват, че са една от малкото банди, съумяващи в продължение на почти две декади да не изневерят на стила си и, едновременно с това, да звучат модерно и адекватно с всеки следващ запис. Поредното издание на шведите продължава по-скоро насоката на "Haven" (2000) - клавирите имат осезаемо присъствие, електронните ефекти, придаващи космическо и пространствено звучене, са застъпени сериозно, а насечените и накъсани рифове внасят повече тежест, като така песните връхлитат отново и отново, с целия си заряд и мощ. "Nothing to No One" открива "Fiction" и прекрасно демонстрира какво ни очаква през следващите 10 песни – скоростни барабани, надъхващите тежки вокали на Микаел Стане и много клавирни пасажи и мелодични мейдънски сола, изсвирени от дуета Никлас Сундин (отговорник и за артуърка на албума) и Мартин Хенриксон. Темпото остава непроменено почти през целия албум, с много бързина и тежест, а пианото стои не като фон, а като прекрасен елемент, придаващ хомогенна завършеност. Общата линия не пречи на отделните композиции да запазят идентичност, като всяка от тях блести по свой собствен начин и изпъква на фона на останалите. "The Lesser Faith" e най-богата на електронни семпли в албума, "Terminus (Where Death Is Most Alive)" се доближава най-много до разчупеното звучене на другите гьотеборгски пионери, In Flames, "Blind at Heart" е най-тежката песен в албума - със скоростното барабанене на Андер Иварп, но и с най-силно осезаемо влияние на Iron Maiden в китарно отношение, а "Icipher" е първият ми голям фаворит с тежките си, провлачени китари, силно пиано, средно темпо, атмосферични синтезаторни включвания и прекрасни сола. В "Misery's Crown" - едно от най-мелодичните парчета във "Fiction" - Стане пее чисто за първи път от "Haven" насам, а тези вокали определено му се отдават и спомагат за разнообразието в албумите на групата. Микаел отново ги използва и в последната песен, "The Mundane and the Magic", където в припева се редуват чисти мъжки и женски партии на фона на красивите клавирни мелодии на Мартин Брандстрьом и... След 45 минути “фикция”, дискът свършва, като остава желанието да го чуеш пак. Dark Tranquillity явно имат навика през година-две да се завръщат с нов здрав албум, който да докаже лидерството им на шведската дет метъл сцена и да покаже на последователите им, че има още какво да научат от тях. "Fiction" не е изключинеие. Без да е шедьовър, той е достатъчно силен, разнообразен и актуален, за да бъде най-доброто в стила днес.