С четвъртия си дългосвирещ албум Susperia категорично се откъсват от блек метъл корените на двойното ядро на групата в лицето на Tьодалв (барабани) и Сайръс (китара) и се впускат дълбоко в дебрите на мелодичния траш. Задълбаването, обаче, не е най-доброто решение в случая. Групата определено ще спечели симпатиите на почитателите на Testament с него, но тези, които очакват нещо повече от олекотено продължение на "Unlimited", ще останат по-скоро разочаровани. "More" открива диска подобаващо, със здрав и изчистен метъл, след което песните следват една и съща линия - мелодични пасажи, праволинейност и, колкото и да ми е неприятно да го кажа за група, от която очаквах много - шаблонност. Парчетата се припокриват и в един момент сякаш част от тях звучат излишни. Все пак, има няколко песни, които изпъкват на фона на останалите. "Distant Memory" показва групата в нова светлина (с лиричното си начало и чистото пеене на Атера), красивите сола в "Life Deprived" са мелодични и хармонични, "Under" изненадва с почти поп звучене, а заглавната, "Cut from Stone", мачка с лавинна тежест в средно темпо, разчупени китарни пасажи и силни вокални партии... и дотук. Сравнен с предишните записи на бандата, албумът прави впечатление с по-голяма мелодичност и повече музициране, но, уви, за сметка на мрачната тежест и агресивната директност на предните два диска. В общ план, "Cut from Stone" продължава музикалната насока на "Unlimited", но далеч не е съхранил тежестта и идейната креативност на предшественика си. Сам по себе си, албумът поднася хубав и здрав метъл, изсвирен от добри музиканти, но му липсва почерк и идентичност. Разглеждан като поредно парче от дискографията, той намира мястото си, но Susperia могат много повече. Твърдо вярвам, че настоящият запис е просто ордьовър към основното ястие от кървящо месо.