Има групи, които с класическите си албуми си спечелиха почетно място в аналите на метъла. Каквото и да се случва около тях, името им буди интерес и независимо от факта, че вече хваща ръжда, а изданията им от последните години изобщо не помагат за почистването й, те си остават любимци на феновете. Annihilator са една от тези банди. За трети пореден студиен албум, основното ядро на групата остава непоклатимо - Джеф Уотърс свири на всички струни, Майк Манджини е на барабаните, а зад микрофона е Дейв Падън. Стабилно, през година, получаваме от тях по доза стегнат и мелодичен (макар и леко патетичен) траш. С новия си диск Annihilator ни обещават само чист метъл. Като започнем от заглавието, минем през композициите, написани сякаш по учебник за класически метъл запис, и стигнем до факта, че за всяка от десетте песни Джеф е поканил китаристите на водещи в момента метъл групи (погледнете списъка по-долу). Все пак, въпреки високопарните хвалби, че това ще е най-добрият китарен албум в последно време, не очаквайте чудеса от шестструнна храброст. Не, че песните и солата са слаби, но при такова съзвездие от китаристи, очакванията са по-различни. Получилото се представлява добре забъркана смес от песни, които вече сме слушали, но пък поднесена от професионалисти. Накратко, за “Metal” може да се говори в два аспекта. От една страна, Джеф Уотърс е истински метъл фен и като такъв свири това, което обича да слуша, това, което е в сърцето му, това, което за него е метъл, а с текстовете си отдава почит на бандите, които са го вдъхновили (“Army of One”, “Kicked”) и им засвидетелства уважението си с рифове (“Detonation”). С други думи, ако метълът е в кръвта ви и искате да го слушате в най-чиста форма, албумът е задължителен за вас. Погледнато от друг ъгъл, обаче, “Metal” си е чисто и просто тежък метъл от зората на 90-те, поотупан от прахта и изсвирен от китарен дрийм тийм. През типичния почерк на Annihialtor прозират откровени заемки от по-ранни техни албуми като “Set the World on Fire” и “King of the Kill”, например в “Operation Annihilation” и споменатата вече “Army of One”. И въпреки няколкото интересни попадения (най-вече мелодичното соло и страхотната линия на чистите вокали в средата на “Haunted”), повечето песни не блестят със свежи идеи... но дискът си струва да се чуе. От любопитство. Току виж сте намерили малко метъл и за себе си... Гостите в “Metal”: 1. “Clown Parade” - Джеф Лумис (Nevermore) 2. “Couple Suicide” - Данко Джоунс (Danko Jones) и Анджела Госоу (Arch Enemy) 3. “Army of One” – Стийв “Липс” Кудлоу (Anvil) 4. “Downright Dominate” - Алекси Лайхо (Children of Bodom) 5. “Smothered” - Андерс Бьорлер (The Haunted) 6. “Operation Annihilation” – Михаел Амот (Arch Enemy) 7. “Haunted” - Йеспер Стрьомблад (In Flames) 8. “Kicked” - Кори Болийо (Trivium) 9. “Detonation” - Джейкъб Лайнъм (Lynam) 10. “Chasing the High” - Уилям Адлър (Lamb of God)