Във всеки стил от време на време излиза по някой много голям албум. Някой шедьовър. Блек метъл сцената може да е благодарна, че е приютила група като Rotting Christ, защото последният им диск “Theogonia” е титаничен. Няма точна рецепта, по която се раждат великите записи. По-точно, има нещо твърде субективно. Интересни решения, собствен почерк и убедителност при изпълнение са някои от факторите, а в “Theogonia” има от всички тях, плюс още много... Основна сила тук са химновите напеви на гръцки, стегнатият и въздействащ звук, мелодичните включвания на двете китари, езическото барабанене в конкретни моменти, надъхващият глас на Сакис, добре формулираните текстове... Всъщност, в деветия албум на Rotting Christ няма недостатъци. Откриващата “The Sign of Prime Creation” прекрасно показва какво ни очаква по време на 47-те минути в диска - тежък и скоростен блек, изсвирен и изпят по изключително въздействащ начин. Няма слаби песни - всяка изпъква с конкретен момент в развитието си. В “Keravnos Kivernitos” това е мелодията след припева. “Enuma Elish” напомня на по-тежките парчета на великите австрийци Hollenthon, особено с ориенталските мотиви, последвани и от прекрасни сола на фона на насечения, създаден сякаш за безумно куфеене ритъм. Източен полъх се усеща и във финалната “Threnody”. “Nemecic” пък е като езическа мантра, напявана хорово под звуците на силни перкусии, гайди и тежкия, атмосферичен фон на музиката, а “He, the Aethyr” прелива от бърз ритъм в изчистена китарна мелодия с плътен гърлен наратив, след който се включва страхотно соло. Почти във всяка песен има хорови напеви на гръцки или латински език, обогатяващи музиката и допълващи силните текстове, които отдавна вече не проповядват възхвала на Рогатия, а разглеждат тъмната страна на душата и материята, на теологията и митологията, както и телемитските послания, чийто поклонник е бил и Алистър Кроули. Сакис крещи лириките с много хъс и енергия и придава завършеност на разнообразната музика, която преминава през типичните блек метъл картечни откоси, накъсани и ултратежки рифове, много мелодия и хубави китарни двугласия, сливайки блек метъла от старата школа с днешните течения в стила. “Theogonia” е като пресечна точка на почти всичко, създадено в жанра през последните две десетилетия. Съчетавайки свирепата скорост от началото на 90-те години, тежкия и бърз блек метъл на култовите португалци Daemonarch, езическата примитивност на ранните Satyricon, модерния и изпипан звук от последните записи на Septic Flesh и нестандартните музикални решения на Hollenthon и Samael, албумът гордо може да застане до изданията на току-що споменатите колоси.