Феминизмът в албумите на Тори Еймос винаги е по-различно изразен от сладникавите, стереотипни форми, които очакваме. Лириките са хапливи, пеенето преминава през всички възможни вариации, а пианото често е използвано и за ударен инструмент. Или поне така бе през 90-те години. След това музиката на Тори стана по-спокойна и сякаш улегнала, като изключим експеримента “Strange Little Girls”, където тя пречупи през призмата на женския поглед типично мъжки песни, между които и кавър версии на Еминем и Slayer. Сега Тори се обръща към гръцкия пантеон, за да извади наяве пет различни героини, които, събрани заедно, оформят комплексния образ на модерната жена. Всяка от “американските кукли” списва и собствен Интернет блог, за да изгради по-ясно образа, загатнат в отделните 23 композиции в албума. Всяка от тях е автор на някой от текстовете и заедно оформят състава на Тори Еймос. Нека ви ги представим: Санта е чувствителната Афродита. Нейният образ е един лиричен санаТОРИум. Клайд е обърканата и вечно търсеща себе си Персефона. Комплексна клиТОРИдка. Изабел е фотограф. Има силно изразени политически позиции, които преследва и отстоява. Тя е Артемида и е исТОРИкът на групата. Пип е експираТОРИална. Тя е борбена и бунтовна. Тя е Атина Палада. Тори съчетава познатото и непознатото. Съвкупен образ на мъжкото и женското начало. На Дионисий и Деметра. Нейни са всички териТОРИи. В “American Doll Posse” Тори слива всички тези образи в рамките на един албум, разделя ги и им вдъхва индивидуалност в песните и сайтовете, блоговете и фотографиите им. Но стига предговор, нека преминем към самия запис... До болка познатият Бьозендорфер ви казва: “Добре дошли!”, а Изабел се обръща към един лидер: “Хей, Джордж!”. Точно така - и Тори Еймос се присъединява към публичните личности, осъждащи управлението на президента на САЩ и стоящите зад гърба му. Голяма част от песните в албума имат силна социлана ангажираност, като това става може би най-политическото издание на Тори, но не са забравени и експресивните й изповеди. След краткото начало ни посреща закачливата и ритмична “Big Wheel”. Тя трябваше да бъде и първият сингъл от “American Doll Posse”, докато не се оказа, че зад веселата игривост на музиката се изливат откровенията на дърта курва... Да, червенокоската отново е решила да шокира и изненадва. И този път Тори залага на пианото, гласовия си диапазон и силните текстове като изразен похват и творчески катализатор. Песните в новия й албум преминават през всички настроения, които тя ни поднася от 15 години - спокойни и лирични композиции (“Digital Dog”; “Girl Disappearing”), експлозивни изблици (“Teenage Hustling”; “You Can Bring Your Dog”), кратки, но забиващи се в съзнанието парчета (“Fat Slut”; “Programmable Soda”), нахакани и пулсиращи признания (“Body and Soul”; “Bouncing Off Clouds”), песни, които сякаш познаваме отдавна (като звучащата като руски романс “Velvet Revolution”, посветена на падането на комунистическия строй в Източна Европа в края на 1989 г.)... Песните в диска са различни и все пак обединени, точно както и разноликите жени, чието талантливо въплъщение е певицата. А свързващата нишка (освен гласът и пианото, разбира се) е лиричната откровеност. За записите на този албум, Тори Еймос използва собственото си студио в Корнуол, Великобритания, където отдавна е семейното й гнездо. За пореден път плътно с нея са музикантите, подкрепящи я от години за студийните записи и концертните й изпълнения - хората, които тя самата нарича “братя”: Джон Еванс е на баса, зад барабаните е Мат Чембърлейн, а китарист е Мак Аладин. И, естествено, Тори в ролята на куклите от хайката. Дали заради превъплъщенията си или поради досада от лекотата от предишните си албуми, Тори връща агресивната си творческа страна. След дълго отсъствие, отново чуваме силното й, граничещо с вик пеене, почти гневното съскане и сякаш съненото мъркане на лиричната й героиня. Песните са като поздрави от прекрасните издания “Little Earthquakes”, “Under the Pink”, “Boys for Pele” и “From the Choirgirl Hotel”, само че изпратени от Тори днес, в най-хубавия й и разнообразен албум от 1999 г. насам. И когато чуеш за първи път “American Doll Posse”, разбираш, че Санта, Клайд, Изабел, Пип и Тори ще ти гостуват много често от колоните.