GOGOL BORDELLO Super Taranta (2007)
30 Юни 2007
- Лейбъл: Side One Dummy Records
- Издаден: 2007
- Aвтор: Ивайло Александров
- Оценка:
Лято е. Отворете прозореца, поканете слънцето, налейте си бира и опитайте да погледнете към някоя поляна, гора или планина над панелените ръбове. Може да видите някой шарен цигански катун. Хайде сега си пуснете и Gogol Bordello и... Ето - живописната цигания е навсякъде!
Групата е проект на Юджийн Хюц, с истинско име Евгений Николаев - украински емигрант в САЩ, чието семейство се е пренесло при чичо Сам след експлозията в Чернобил. Самият Евгений твърди, че баба му е циганка. В Ню Йорк той усеща, че не го свърта на едно място и се хвърля в гонене на корените си по най-шумния и енергичен начин. С верни сподвижници, повечето от които също емигранти, той сформира колоритния катун Gogol Bordello и се впуска в ексцентрично музициране, което, подобно на номадския живот на мургавите скиталци, събира парчета от всички култури, с които се сблъсква. Типични цигански мелодии се омешват с руски емигрантски песни, унгарски фолклор, полка и пънк в безумен миш-маш от настроение и пъстри емоции.
“Super Taranta” е поредният албум на шайката и с нищо не се различава от предишните. Парчетата носят много настроение, ръбат акцент, цинизъм, любов, весели и пиянски мелодии, поднесени с множество викове, тропане, акустични китари, акордеон, цигулка и жизнерадостен ритъм. Разбира се, някои от песните са посветени на жените - “Zina-Marina” е като списък на всички момичета, за които мустакатият дивак се е сетил, а “Harem in Tuscani (Taranta)” разказва за премеждията на вечно готовия за флирт герой. Фигурират и задължителните песни за пиянството (“Alcohol”, “Suddenly... I Miss Carpaty”), мелодии за вечно бродещия пътник (“My Strange Uncles from Abroad”, “Your Country”) и откровени френетични химни за живота и свободата (“American Wedding” и “Super Taranta”). Редуват се руски и английски текстове, вплетени в акордеона, перкусиите, акустичните китари и цигулките, досущ като разнообразието от копринени чорапи, дочени гащи, мъниста и злато по достолепното тяло на дърта циганка.
Албумът извисява номадското чувство, дремещо в гърдите на всеки от нас като муха лайнарка на задницата на дръглива кобила, влачеща опърпан цигански фургон. Накратко, имаме си работа с повече от час пъстра, разноезична, разностилна музика и неангажиращо добро настроение. С една дума - цигания.