Souldrainer са поредната много добра група от Швеция. Свирят тежък и мрачен метъл и са тук, за да впечатляват. “Reborn” се явява дебютен албум за бандата и, макар 7 от 10-те парчета в него вече да са излизали в разни демо записи и ЕР-та, не очаквайте поошлайфани елементарни тресни на прохождащи музиканти. Песните са заредени с такава мощ и сила, че трудно някой може да остане безучастен, докато ги слуша. След сериозната заявка в началото с “First Row in Hell”, “Internal Suicide” стоварва целия потенциал на Souldrainer върху главите ни. Тежък насечен риф, плътен фон от мрачни импресии и страхотно преплетени синтезаторни мелодии са като основа на безумното дране на Йохан Клитку. Вокалните му способности са такива, че човек неволно изпитва физическа болка от дълбоките му ревове. Мелодиите пък преливат от тежко, брутално дет звучене към лирични отклонения тук и там в албума. Асоциациите, навявани от музиката на групата, са много, но това по никакъв начин не обезличава композициите, а само дава намек от кого са се вдъхновявали шведите. Бавните и епично-апокалиптични химни “Daemon to Daemon”, “Black Thirteen” и особено “Angel Song” с чистото си пеене силно напомнят на лиричните депресии на титаните Hypocrisy и меланхоличния мелодичен дет на Godgory, а ритмичните и енергични парчета “The Others” и заглавната “Reborn” са като втежнен прочит на финландците Diablerie. Бързи композиции почти отсъстсват. Повечето са в средно темпо, което, съчетано с плътния и тежък звук, мелодичните китарни линии и клавирните пасажи, създава постоянно чувство на обреченост, но и това не е основното предимство на групата, а пеенето. Докато музиката обезсмисля битието, вокалите отнемат силите, парализират и връхлитат, сякаш са рев на безпощаден демон, който с крясък къса кървави хапки директно от душата. Неусетно, човек стига до извода, че името на групата е създаденo за псевдоним на Йохан... За съжаление, наскоро стана ясно, че именно емблематичният певец е решил да напусне Souldrainer, което по всяка вероятност ще остави “Reborn” сред купа невероятно добри албуми на групи, прекъснали съществуването си по една или друга причина, преди да пожънат заслуженото признание. Дано да греша!