Импресии в дълбочина, жега, пясък, прах и тежест. Саундтракът е нечовешки дет метъл. И слънцето не е единствената сила, способна да убие. Във водите на Нил тече олово. И то смазва. Мътните талази на реката носят тежкия прах на вековете. Под маранята на египетското слънце мозъкът отказва да функционира адекватно и погледът рисува йероглифи от напуканите гърбове на крокодилите, прорязали речната повърхност като отворени рани... И изведнъж пада мрак, очите започват да се въртят бясно в орбитите си, в далечината жреците на Сет пеят химни за война, а последното, на което се спира гаснещото зрение, са отдръпващите се води, миещи озъбен череп... Такива асоциации рисуват песните в “Ithyphallic” - леят се бавни, тежки и бездънни, докато не понесат във водовъртежа на смъртоносната си хватка съзнанието на незащитения (от здрави нерви или поне магически папирус с мантра срещу този, що е във водата). Nile поведоха тези, които се осмелиха, по пътя, започващ от катакомбите на Нефрен-Ка, засяха черното семе на отмъщението и анихилираха прокълнатите. Изгубиха различни роби на вярата, привлякоха нови, отърсиха от себе си отломките на предходните албуми с всеки следващ, но винаги запазиха свирепото ядро, мъртвешката мумия под златната маска в лицето на Карл Сандърс и никога не оставиха грубата жестокост и епичната бомбастичност при музицирането. Поредната спирка сред безбрежните египетски пустини се нарича “Ithyphallic”. Удар на гонг, тържествена оратория и началото на албума се стоварва с “What Can Be Safely Written”. В песните се редуват мрачните, безумно тежки и бавни химни със скоростни, като ято зли скорпиони, пасажи. Самата заглавна песен пък е съчетание от двата похвата и свършва с бавен риф - като падащ на забавен каданс гигантски чук, разбиващ на прах каменни блокове. Тук е и задължителното парче с километрично заглавие. Освен с дългото си име, “Papyrus Containing the Spell to Preserve Its Possessor Against Attacks from He Who Is in the Water” блести и с изключителна химновост - от тези, които те карат по концерти бавно и ритмично да отмерваш с юмрук обезглавяващият ритъм и да крещиш напевният припев с последните си останали гласни струни. Интересен похват е също, че не винаги барабаните са двигателят на скоростта на песните, а катализатор се явяват пилежите по високите тонове на ниско настроените китари, докато при бавните композиции китарата често изпуска егоистично протяжен нисък тон на няколко секунди, а Джордж Колиас кове лудешки по кожите. Напомня ли ви на някого? Да, Nile продължават да четат напътствията, наследени от недостижимите Morbid Angel, но проправят и собствен път на безкомпромисен метъл и гръмовни черни химни. И без дискът да бъде коренно различен от предишните творби на бандата, се вмества като поредния стабилен камък в основите на пирамидата на творчеството й. Така че, докато чакаме нов албум от Ангелите, можем да се потопим в мрачните води на Нил. Тези момчета не знаят прошка!