Не, Gorefest не се събраха на ташак след няколкогодишна пауза. Първият им запис след риюниъна, “La Muerte”, бе сочен за един от най-добрите метъл албуми за 2005 г., а “Rise To Ruin” затвърждава позициите на бандата. На практика, това е седмото дългосвирещо издание на юнаците от Холандия и продължава практиката да нямат слаб диск. Музиката отново е зверски як дет метъл, както само Gorefest го могат. Както и в албума на завръщането, така и тук, пипалата зад пулта е пуснал вездесъщият Тю Мадсен, при когото няма лабаво. Вижте само списъка с изданията, излезли от студиото му The Antfarm, и ще ви стане ясно за какво иде реч. Що се отнася до самите Gorefest, те никога не са ни разочаровали. Ян-Крис отново отваря онова ми ти гърло и надава ревовете, които го превърнаха в един от най-емлбематичните дет метъл вокалисти. Песните са тежки и набиващи, като перфектно смазани бойни машини - разнообразни, бързи, яростни и изключително добре изсвирени. Китарните атаки на Будевин Бонебакер и Франк Хартхоорн се надпреварват с техничното и скоростно барабанене на Ед Уорби в постоянни опити да ни пръснат главите с чудовищно добър метъл. Няма време за чудене, нито за реакция. Ако твърдият и качествен дет е от твоята кръвна група, няма какво друго да правиш, освен да се оставиш на фурии като “War of Stupidity” и “Murder Brigade” да ти напукат мозъчната кора. “Speak When Spoken to” пък е като залп, изстрелян някъде в началото на 90-те с безумното си темпо и суровото си вейдърско звучене. Не е твърде често явлението толкова тежка музика да бъде изсвирена толкова бързо и технично, а едновременно с това, всяка песен да има индивидуален облик и да изпъква, когато й дойде редът, за да нанесе поредния звуков тупаник. Не мислете, че ще ви се размине само със скоростни ексцесии. Gorefest забиват деветте пирона в ковчега на скуката с прецизна точност и майсторство. Често бързината прелива в убийствени среднотемпови рифове с въздействието на ритници с прашна кубинка в тила, а сола има в повечето парчета, и то гравирани на най-подходящите места, като така превръщат композициите в нещо много повече от жестоки песни за пого и куфеене. Деветминутната “Babylon’s Whores” мачка с оловния си ритъм - безкомпромисно и бавно като валяк, минаващ през крехки човешки кости, а за “The End of It All” предполагам, че умишлено е поставена в края на диска. За всеки, случайно оцелял преди финала, тя стои там, за да го застреля от упор. Ако музиката имаше сила да те пребие до смърт, тя би звучала като въпросното парче. Когато “Rise to Ruin” свърши, естествената реакция след шока е да стоиш като гръмнат, с облещен поглед и отворена уста. И тъй като понякога единственият начин да изразиш най-точно дадена емоция е чрез клише, ще кажа само, че Gorefest издадоха дет метъл албума на годината. В последните две секунди на диска обещават: “We rise to ruin!” и... Мамка му, вярвам им!