STEVE VAI Sound Theories (2007)

21 Август 2007
STEVE VAI Sound Theories (2007)
  • Лейбъл: Epic Records
  • Издаден: 2007
  • Aвтор: Ивайло Александров
  • Оценка:
В края на 60-те и началото на 70-те, едно момче е запленено от китарното майсторство на водещи китарсти от тогавашната рок сцена като Джеф Бек и Джими Пейдж. Харесва и класическа музика, джаз и фънк и, за негово щастие, е надарено с талант и дълги пръсти. Името му е Стийв Вай. Захваща се да репетира сериозно, на 18 взима уроци при Джо Сатриани, а година по-късно е забелязан от гениалния Франк Запа, който го включва в групата си. Оттам нататък пътят му е напред и нагоре, през състави и изпълнители като Alcatrazz, Дейвид Лий Рот, Whitesnake, колаборацията G3 и къде ли не още. Соловите записи на Вай също са в постоянен прогрес. От ранните му опити, повлияни сериозно от авангардния Запа, през по-късните разнообразни издания до брилянтните му последни албуми, той развива непрекъснато музиката си и дава пълна свобода на таланта си и, за разлика от множество рок китаристи, стилът му не лежи на демонстрации на техника и излишно перчене. Композициите му са хармонични, търпят постоянен развой и се базират основно на красотата и мелодията. Както всеки творец от своя ранг, Стийв Вай също обръща постоянно поглед към два от най-висшите стилове в музицирането - джаз и класическа музика. Така през юни тази година излезе съвместният продукт между Вай и холандския оркестър Метропол. Не очаквайте да чуете стандартните за рок и метъл сцената жици с вкарани оркестрални пасажи в този запис. Всичко в тези над 100 минути музика е основано на хармонията и диалога между рок китариста и симфоничния оркестър. Още отварящото “Kill the Guy with the Ball” от страхотния “Alien Love Secrets” показва отличното сработване между музикантите на сцената. Репликите се подхвърлят от китарата към цигулките, докато останалите инструменти допълват картината със своите партии. До края на първия диск (с всеобщия фаворит “For the Love of God”) е все така - небивало пътешествие в чудната страна на творчеството на Вай, но с влакчето, наречено Метропол. Вторият пък е специален подарък за феновете на китариста, представящ няколко негови композиции, преработени като класическа музика. Богатството на парчетата в този им прочит е задължително за всеки меломан и е истински музикален празник. Самият Вай коментира, че от дете е мечтаел да композира за симфоничен оркестър и е щастлив от сътвореното от холандските музиканти. И докато за него този албум е повод за гордост, то за нас, почитателите му, е удоволствие да го слушаме.