Макар и може би най-недолюбваният в родния Ливърпул от великолепната четворка, Ринго Стар посвещава новия си албум на града си и неговите жители. Дори самата обложка ни пренася в носталгичен и топъл отскок към дните, когато бъдещият бийтъл се е шляел по улиците на европейската културна столица за 2008 г. Различните поколения почитатели на Ринго чудесно знаят как звучи музиката му. Забавни песни, изтъкани от леко чувство за хумор, познатият ни глас и танцувални мелодии, които сякаш сами се настаняват в главата, за да се разхождат из нея и да те подсещат да си оправиш настроението с натискането на бутона “Play”. Носталгия към златните дни (а вероятно и към младостта) лъха от повечето песни в албума. Отварящата и заглавна песен проследява полета на “онези четири момчета от Ливърпул”. Ритмична и запомняща се, тя е и логичният първи сингъл от диска. “Gone Are the Days” разказва за доброто старо време; “Pasodobles” носи отлежалия дъх на спомен от топло испанско лято, а “R U Ready?” затваря албума с веселяшко водевилно изпълнение, като че ли изпълзяло от някое кабаре от зората на озвученото кино, с игривото банджо и шума в картината. Въобще, весела и лежерна музика, сякаш Ринго по-скоро играе и разказва, отколкото си дава зор, но макар спокойни и леки, парчетата звучат достатъчно зряло, за да подходим сериозно и да им се отдадем с удоволствие. И как няма да е така, когато на мястото на неразделния доскоро с главния ни герой Марк Хъдсън, зад записите стои Дейв Стюърт от Eurythmics. Почеркът му ясно личи в продукцията на композициитe, които със софт рок ритъма и украсата си покачват сериозно достойнствата на “Liverpool 8”. Явно е неминуемо рок легенда, записваща албум, да не изпрати изпълнена с носталгия музикална въздишка към отминалите дни. А когато очакванията не са били по-различни, дискът по-лесно печели благосклонно отношение.