HOLLENTHON Opus Magnum (2008)

01 Декември 2008
HOLLENTHON Opus Magnum (2008)
  • Лейбъл: Napalm Records
  • Издаден: 2008
  • Aвтор: Ивайло Александров
  • Оценка:
Три години Мартин Ширенк обещаваше третият албум на Hollenthon, пускаше информация за различните фази на записа и най-сетне, в края на лятото, след като с Алекс Ванк се скараха и решиха да прекратят основната си група Pungent Stench, австриецът намери време с колегата си Майк Грьогер да завърши и издаде нов диск на симфо-дет метъл проекта си. Още от отварящата “On the Wings of a Dove” става ясно, че Hollenthon продължават в посоката на “With Vilest of Worms to Dwell” (2001) с директни дет метъл композиции и умело вплетени симфонични моменти, хорове и ангажиращи мелодии. Самите оркестрации не са така бомбастични и водещи, както сме свикнали от предишните два албума на групата, но присъстват осезаемо в парчетата и придават обем, плътност и атмосфера на записа. Доминиращи са среднотемповите песни, с тежък, ритмичен замах и плътна завеса от богат и наситен звук, което им придава мрачната и задъхваща тежест на морска вълна (“To Fabled Lands”, “Son of Perdition”). Талантът на Мартин е доказан отдавна. Като китарист, основен композитор и лидер в групата той за пореден път идейно съчетава тежестта и агресивната скорост на дет метъла със завладяващите мелодии с източен полъх, епичното звучене на класическите композитори и ударната сила на хоровите напеви. И докато в типичния си стил ръмжи загадъчни лирики за изгубени цивилизации, лунатични видения и морбидни сънища, музикалният фундамент на Hollenthon се стоварва и отнася, изстрелян от машината Майк Грьогер зад барабаните. И в този албум двамата музиканти си партнират със съпругата на Мартин за чистото женско пеене, но новото е, че Hollenthon вече е пълнокръвна група, завършена от басиста Грегор Марбьо (работил с Мартин и в Pungent Stench) и вторият китарист Мартин Арцбергер. “Opus Magnum” е един от силните записи в екстремния метален ъндърграунд напоследък, с интересните си музикални търсения, техничност и цялостно звучене. И макар и най-предвидим от албумите на Hollenthon, напълно заслужава да отделите пари и да си купите специалното диджипак издание. Защо него ли? Заради клипа на “Son of Perdition” и убийствения кавър на “The Bazaar” на канадците The Tea Party.