Чувствате ли се достатъчно руси за да Уцелеете на холокоста? Или поне с достатъчно издръжливост за 40 години в пустинята на безвремието, сивотата, човешкото отчуждение и загубената мотивация? Ако отговорът е „не”, “Not Blond Enough to Survyve the Holocaust” е най-малкото сигурен гръб и сериозен инкубатор на сила, ритаща мързеливия ви задник напред и нагоре. Концентрирани вълни на агресивна енергия избухват и отшумяват, докато здрави китарни тупаници и почти истерично дране, изпъкват на фона на електронните семпли и мощната ритъм секция. Есенция на събралите се в последните няколко години музикални идеи и групово-личностни перипетии пред момчетата. Месеци на избистряне на концепцията и музикалната посока, търсене на студио, мениджър (открит в лицето на бившия китарист на Епизод Драгомир Драганов). Резултатът – чудесен, макар и закъснял отговор на дебюта от далечната 2003 година. Траекторията на музиката е повече индустриално-метълизирана от “Fyeld”, издатели са Stain Pictures, а вместо Владо китарист е Емо, когото вече видяхме на живо няколко пъти. Преломите, през които минава метъл група в шибана като ситуация, позиция и дух държава като България. Но пък Fyeld пак са тук и, ако съдим по записа, нямат намерение да си тръгнат, не и без планина от трупове след себе си. Задъхани като серия от токови удари, парчетата след шумното интро “Attack of the Dirty Grooves” грабват и късат главата с безумния си заряд, докато електронните намигвания към тресните на ранните Clawfinger и а-ла Роб Флинските крясъци на Бобз удрят в сърцето, стискат мозъка и свиват ръцете в юмруци. Много метъл, много кросоувър, много индъстриъл звучене. Здрав отпор със “Suffer My Justice”, първи намек за фенщина към Machine Head в “Rolling Spawns”, докато Бобз стреля през зъби лириките, надъхващата “This Time”... пътят през песните е динамичен като марш на скок към погото. И край с потенциалния юмручен хит “40 Years in the Desert” – класическа метъл резачка, която е приседнала като завършек на диска, за да ви върне с шамар към началото му. А някъде там, скрити след секунди тишина, стоят изрязани моменти от студийното време на момчетата, напомнящи на силните за кросоувъра мигове в средата на деветдесетте, когато бандите вкарваха в албумите за ташак и собствен кеф простотии, крясъци и лигня от студиото. Метъл, спомен, обещание и заявка за стабилен мошинг изливат Fyeld в “Not Blond Enough to Survyve the Holocaust”. И тук има една уловка. Колкото повече го слушаш, толкова повече ти се слуша.