Кога за последно си пусна нов албум и с увиснало чене установи, че всяка песен ти стиска сърцето и ти става любима... докато не чуеш следващата? Кога за последно, след първото прослушване на един час нова музика, съвсем интуитивно посегна да пуснеш диска отначало защото иначе ти е незавършено? Кога за последно се почувства силен, истински силен от връхлитащия заряд на музиката, която слушаш? Ако ти е трудно да си спомниш, протегни се към новия албум на Vrani Volosa. Пет години след като ни заведоха там, „Където сърцето гори”, Vrani Volosa най-накрая изведоха и на запис (чудесно изглеждащ диджипак във формат А5) новите си песни, които познаваме от спорадичните концерти на бургазлиите в обновения им и пълнокръвен състав от петима. Пет сърца, пет души, отдадени на бурята на силната, въздействаща музика. И ако преди яздеха пяната на гневно бушуващата стихия, сега от езическия блек метъл на групата „черното” е съблечено, а оголените до жили и първична сила песни грабват и понасят към корените на истинско мъжество, на древна мощ. Бавни, тежки и дълбоки, десетте удара от “Heresy/Ерес” се стоварват като морски талази, потапят те, премятат те и те оставят без дъх, пречистен на скалистия бряг. Не е гола метафора. Пусни диска, усили и почувствай със сърцето си езическата атмосфера на “Heresy”, припомни си Яворовите „Заточеници” в началото на задъханата „Слънце”. Потъни в лоното на напевната “All to Ash” и погледни зората на бойното поле в ечащата молитва на “The Rising Red”. Изпъни гърди и посрещни разлюляната, извисена мелодия на “Rivalry”, преди да се отпуснеш в десетминутната, ухаеща на пост-рок “We Are Not Alone In Our Universe”, преливаща в края си в игрива фолклорна мелодия. Не можеш да не запееш сам така изчистените и силни припеви, нали? Гласът на Христо разказва, възпява и буди плам. Вокалите в целия албум са чисти и ясни, пеят песни за стихиите, за смели воини, за морски народ, за битки, кръв и чест. А музиката... епична без помпозност, силна без излишни краски, сурова, но ясна, пейгън, но не и блек... Запазила почерка на групата, лесно различимата тръпка от дебюта, но сега я пренася на едно различно ниво. Разчупени барабанни преходи преливат от бавния, дълбок пулс към препускащия ритъм на скоростните пасажи, извезани от китарите, които отпускат юздите за поредната прекрасна мелодия. Магия и честност, за които в друга епоха биха те изгорили на клада. It’s a heresy!