Ниски китари се леят от космоса, нахлуват с трясък в стратосферата и удрят право в корема. Епика, цинизъм и рокенрол в амалгама от жестоки рифове и мелодии, които се впиват в съзнанието и стоят там, докато не ги изкараш припявайки сам с Уиндорф. Кой? Да, космическият каубой се върна. Голям като комета и вдигащ повече шум от врязването й в земята. Дами и дъщери, бягайте в бункерите, Monster Magnet се върнаха! Много повече дуум, епос и пространство откогато и да било има в “Mastermind”. Тътенът на бавната и тежка “Hallucination Bomb” още не е отшумял, разпиляващ отломки около себе си и те връхлита пулсиращата “Bored With Sorcery” за шеметно препускане в стил „(а)стероиден Monster Magnet”. Няма за кога да се опомниш, защото изригва мощната “Dig That Hole” – песен, която на живо, сигурен съм, ще звучи величествено. А сингълът “Gods and Punks” започва почти небрежно, с дискретно прокрадващ се гъдел на китарата, за да избухне в епичния си припев и да влезе директно в любимите песни на петорката от Ню Джърси, като пътем ти откачи главата от пантите. Дейв е спрял наркотиците. Качил е килограмите. И гласът му е титаничен. Целият албум е изтъкан основно от гърления му рев и помитащи китарни вихрушки на Ед Мъндел и Фил Кайвано, които придават толкова величествено звучене на песните, че е възможно първото слушане да те стресне. Положението до края върви по същия начин – среднотемпови експлозии, изпълващи докрай етера и директни спейс-рок резачки, така типични за Monster Magnet. Тежка доза рифове и крясъци. “Mastermind” е понесъл цяла торба китарни геройства, докато Дейв през цялото време подвиква, кряска, пъшка и изревава импулсивно, което доближава записът до суровото и неподправено звучене на лайв изпълнение. Накратко – Monster Magnet пак вдигат рогата, а цялата ни секта е в див възторг. Защото ние обичаме тази група. Рокенрол.