“Era Vulgaris” в никакъв случай не е слаб албум, но в сравнение с всичко, което Джош Хом е направил до момента, може да се окаже и първата крачка надолу. Явно в стремежа си да оригиналничи, акцентирайки върху превърналия се в запазена марка привидно ретрограден звук, който развива от Kyuss насам, новият диск на Queens of the Stone Age звучи така, сякаш нещо му липсва... и колкото и да ползва услугите на не малко популярните си приятели Трент Резнър (NIN), Джулиън Касабланкас (The Strokes) и Марк Ланеган, човекът, който липсва най-много, май се нарича Ник Оливери... който, от своя страна, също не е направил нещо кой знае колко уникално в последния албум на Mondo Generator... особено като знаем какви ги свършиха тези двама стари приятели, обединявайки силите си за “Rated R” и “Songs for the Deaf”. Докато за предишните издания без съмнение можем да приемем, че всяко парче си тежи на мястото, то в “Era Vulgaris” има такива, които не могат да се похвалят с нищо от онова, което прави QOTSA толкова очарователни. Вече срещам не един или двама, отсичащи: "По-добре чуй новия White Stripes!", което е доста показателно за наченките на разочарование, неминуемо идващо рано или късно. Може би това се дължи на факта, че новата тава е по-минималистична и сурова, за разлика от доста по-разнообразните й предшественици, което Джош обяснява, споделяйки, че “Songs for the Deaf” е вдъхновен от калифорнийската пустиня, а “Era Vulgaris” - от Холивуд... Странен експериментатор е мистър Хом. Добре е, че държи никога да не се повтаря, но дали може да продължава винаги така, същевременно задържайки летвата високо?