The White Stripes са една от онези гаражни блус рок банди от поредната “ривайвъл” вълна в края на 90-те и началото на новия век, които опитомиха мръсния звук на ъндърграунда и го рециклираха, така че чарът му да бъде по-достъпен за масите. Това, обаче, в никакъв случай не е просто търсене на комерсиален успех. Докато хиляди други музиканти предпочитат да останат "автентични" и "верни" в гаражите си, което пак си е доста относително, The White Stripes като че ли използват таланта си по най-добрия начин, за да излязат от почти неизбежното за жанра клише. И го правят с голям успех - едноименният сингъл от новия им албум “Icky Thump” подобри личния им рекорд в чартовете, а според читателите на американското списание “Rolling Stone”, дуото оглавява класацията за най-здрава съвременна група на живо. Във времето между “Get Behind Me Satan” и настоящото издание, Джак Уайт успя да се замеси в още една група, която се радва на все повече и повече успех и тур-дейност, известна като The Raconteurs. Подобно на The White Stripes, те вадят стабилни радиофонични хитове, които по стар рокенрол тертип завладяват света. Друго, в което Джак успя да се замеси за тези две години, е брак. Именно от съпругата му, родом от Ланкашър, Англия, идва идеята за заглавието “Icky Thump”, което е възклицание от северните части на Острова и гласи нещо от сорта на "Какво, по дяволите?!", с малката разлика, че всъщност се изписва “ecky thump” и умишлено е направена промяна, за да е по-разбираемо за американската аудитория. Освен Zeppelin и Stones закваска, в “Icky Thump” се усещат и мексикански влияния, вписващи се доста добре, имайки предвид и широко застъпената в албума тема за емиграцията. Тези влияния са най-ярки в “Conquest”, което всъщност е кавър на Корки Робинс, популяризиран от Пати Пейдж през 50-те. Като цяло, има промяна и в конструкцията на парчетата - липсва пианото, появило в “Get Behind Me Satan”, поради което актуалният диск звучи по-близо до ранните записи на The White Stripes. И въпреки че са само двама, вдигат достатъчно шум и имат онзи електрически, драматичен секси заряд, хващащ те за яката и повличащ те към най-близкия бар, където всичко, което можеш да правиш, е просто да се чувстваш добре.