REVEREND BIZARRE So Long Suckers (2007)

02 Октомври 2007
REVEREND BIZARRE So Long Suckers (2007)
  • Лейбъл: Spikefarm Records
  • Издаден: 2007
  • Aвтор: Мартин Петров
  • Оценка:
Ако сте от тези, които смятат, че всеки нов албум трябва да разширява границите в света на музиката, иначе не струва, по-добре пропуснете този последен дългосвирещ (изключително дългосвирещ - над 2 часа!) удар на финландските дуум майстори Reverend Bizarre. Да, именно последен, макар и двоен диск, подобаващо шеговито озаглавен “So Long Suckers”. Няма да ревем, я... Ако все пак нямате подобни псевдо-интелектуални предразсъдъци, още с отварящото 30-минутно парче всякакви опасения относно високото ниво на тавата биват разсеяни по най-категоричен начин. “They Used Dark Forces / Teutonic Witch” е всичко, което бихте могли да искате от една дуум банда. Смесицата от задължителните валякоподобни умопомрачаващи рифове и доста по-бързите стоунър рок такива, плюс гробовният барабанен тътен ви понасят на една въздълга дълбокомислена и драматико-епична разходка. Ако пък смятате, че дуум метълът трябва да е в апотеоз на страданието, то “So Long Suckers” е удобен случай да освежите представите си и да се запознаете с още от измеренията на болката. В най-добра форма. За разлика от мнозина други, освен мрачни, Reverend Bizarre до голямата степен са и по седемдесетарски философски ориентирани, затъващи в помрачените си, зацапани с проблемите на битието съзнания. Вокалите са умерено емоционални, но всъщност излишното драматизиране е това, което можем да окачествим като повърхностно. Мотиви, звучащи ретро с влияния директно от бащици като Sabbath, Pentagram и дори Hawkwind, могат да имат доста хипнотично въздействие с откровено мантричния си ефект. Ето, това вече гарантира къде-къде по-извисяващо преживяване. Мрак ще изпълни душите ви, ако наистина държите това да се случи, но преди всичко ще успеете да задоволите емоционалния си глад, ако издигате в култ могъщия риф. Разнообразие има, като например пъргавия в сравнение с всичко останало инструментал с източно заглавие “Kundalini Arisen” и изпъкващата бас китара през всичките тези 2 часа, през които, ако ги отделите от времето си, определено няма да ви стане скучно. Два часа, пълни с бавни, епико-класически опуси, смазващи рифове и космически вибрации...