Във всеки албум на Pain се намираше по някоя песен, която да остави траен отпечатък в съзнанието на слушателите - било "Learn How to Die" или "Don't Let Me Down" от суровия едноименен дебют от 1996 г., "End of the Line", "Suicide Machine", "On and On" или "Dark Fields of Pain" от невероятния "Rebirth" (1999), "Shut Your Mouth" или кавър версията на "Eleanor Rigby" на The Beatles от "Nothing Remains the Same" (2002) или "Same Old Song" и "Bye/Die" от "Dancing with the Dead" (2005). С други думи, почитателите на доминирания от стегнати насечени китарни рифове електро метъл винаги успяваха да се зарибят по едно или друго парче на едноличния страничен проект на двигателя на Hypocrisy, Петер Тетгрен. Сега, обаче, с появата на петия дългосвирещ студиен удар на Pain, всички тези фенове най-вероятно ще се обединят в огромна всепомитаща сила, тъй като в "Psalms of Extinction" има по нещо... по-точно по много за всеки един от тях. Именно "разнообразие" и "съвършенство" са ключовите думи тук. Първата се отнася най-вече до мелодиите в албума, вариращи от мрачни забавени опуси до яростни звукови канонади, както и до неистовата многопластовост във вокалите, преминаващи от чисто прочувствено пеене през разкази, пресъздадени с дълбок глас, до груби и зли изблици. Що се отнася до съвършенството, то е буквално навсякъде - в инструменталната техника на Петер (без значение дали говорим за китара, бас, барабани или синтезатор), в композиционните му и текстови идеи, в доказания му продуцентски талант и особено във вълшебните аранжименти, изградени ту върху изцяло електронни подложки, ту под формата на виртуозни оркестрирани фонове... Накратко, авторът на псалмите е претърпял неимоверно развитие през последното десетилетие, достигайки върха на - просто няма как да избегнем повторението на думата - съвършенството. Това, което бихме могли да откроим в съдържанието на "Psalms of Extinction" от раз, е... почти всяка една от 12-те песни, реално погледнато. Все пак, на абсолютния пиедестал сякаш трябва да се възкачат четири от тях. На първо място се нарежда едноименният шедьовър, чиято структура силно напомня на "спокойните" парчета на Hypocrisy, намерили най-благодатна почва в едноименния албум на бандата от 1999 г. Следва "Does It Really Matter", забележителна и заради зверски зарибяващия си припев, и благодарение на споменатите преди малко брилянтни аранжименти. В никакъв случай не бива да пропускаме провокиращия мисленето неземно красив епос "Just Think Again" (някои биха го определили като балада), в който дори и къдравото китарно соло на виртуоза от Children of Bodom Алекси Лайхо се вписва перфектно в цялостния аудио-пейзаж. Накрая идва ред и на личния ми фаворит в диска - преработка на хита на Бьорк "Play Dead", която, образно казано... По дяволите, по-успешна кавър версия не е създавана от векове! Както вече намекнахме, останалата част от 48-те минути на "Psalms of Extinction" предлага по нещо качествено за всеки настоящ и потенциален фен на Pain. Налице са агресивни метъл резачки като пилотния сингъл "Zombie Slam", подсилен от тътена на барабаните на Мики Дий от Mot