PARADISE LOST In Requiem (2007)

17 Май 2007
PARADISE LOST In Requiem (2007)
  • Лейбъл: Century Media / Animato Music
  • Издаден: 2007
  • Aвтор: Йоанна Новакова
  • Оценка:
С 11-ия си студиен албум Paradise Lost продължават да ни изумяват. През годините музиката им се промени многократно, но ядрото винаги си оставаше едно и също, изградено от изключителната емоция и талант, изливащи се от песните на квинтета. С “In Requiem” положението не е по-различно. Някои хора гледат на него като продължение на “Paradise Lost” от 2005 г., но ако трябва да го свържа с предишен албум, ще погледна доста по-назад - към “Icon” и “Draconian Times”. Атмосферата в новият диск е направо носталгична - от една страна, заради напомнящите току-що споменатите издания вокали и рифове, от друга - заради цялостното звучене, възвръщащо респекта към мощния метъл. На феновете, запознали се с групата едва с “One Second” и/или “Host”, албумът ще прозвучи като творение на съвсем друга банда, а за най-старите ще е пламенно припомняне на миналото. Като цяло, обаче, “In Requiem” е неопровержимо доказателство, че момчетата от Халифакс все още са адски добри. От новото произведение на англичание очаквайте тежък, завладяващ метъл с доста по-малко нежни и лирични вокали и мелодии, за сметка на мощни каси, изпипани сола и наистина музикантски изпълнения, напомнящи ни за адски високата класа на Paradise Lost. Мракът и меланхолията са все така основна част от рецептата им, но са поднесени безкомпромисно и безскрупулно, блъскайки те право в главата, без да ти оставят момент за отпускане и потъване в тягостни мисли. Напротив, силата на музиката те вдига във въдуха всеки път, така че всяко слушане ти се струва като първо, за да можеш да преоткриеш идеите и звуците в “In Requiem”. Не бих могла да посоча по-добра или по-слаба песен в рамките на албума, защото всяка е балансирано произведение на изкуството, без излишен или недостигащ елемент, който да я отслаби. Като цяло, “In Requiem” е великолепен, грабващ, сложен, доставящ изключителната наслада да разнищваш песните една по една или всички наведнъж. Невероятно е, че след толкова години Paradise Lost не дават никакви признаци да са се изчерпали творчески, което може само да ни радва.