Още с дебюта си “Killing Is My Business… And Business Is Good!” (1985), Megadeth си спечелиха челно място сред метъл величията. Оттогава набират скорост и издават албум след албум, които се задържат в платинените тиражи до средата на 90-те. През всички тези години, музиката на квартета варира съвсем леко от спийд/траш течението - през малко пауър, та до хеви - но трашът винаги е заемал водещо място в сърцето на Дейв Мъстейн. В последното си отроче, “United Abominations”, Дейв малко се е “поотпуснал”, като отново леко клони към хевито с някои мелодии. Независимо от това, красиви сола и траш рифовете от старите дни мощно се изливат изпод пръстите на Глед Дроувър, а музиката е както майсторски композирана, така и изпълнена. Най-голяма слабост в албума като че ли се явяват текстовете и идейната линия. Факт е, че Мъстейн винаги е имал политическо отношение и силно изразена анти-държавна позиция - и в “Youthanasia” (1994), и в “The System Has Failed” (2004)... В последния албум, обаче, думите сякаш вече са изгубили от тежестта си. Прекалено закърпени и кухи звучат текстовете на “Gears of War” и “United Abominations”. Да не говорим, че речитативният похват, използван както в едноименната песен, така и в “Amerikhastan”, отдавна е загубил силата на внушението. Откриващата “Sleepwalker” пък има силния лъх на върколашките истории на Sonata Arctica, например, което далеч не е похвално за Мегадет. Общото впечатление от албума е... противоречиво. Музиката е както винаги на ниво, но когато текстовете са съществена част от цялото, накланят везните в обратна посока. Все пак, Мегадет винаги са ни предлагали класен материал, така че не можем да се отречем от тях при първата проява на слабост. В крайна сметка, с думите се свиква, когато са подкрепени от хубава музика.