Една от емблематичните групи от края на предходния и началото на настоящия век, Static-X, продължава да е активна и издаде петия си албум. През 1998 г. те взривиха музикалната общественост с дебюта си “Wisconsin Death Trip”. Според мнозина, неговата мачкаща тежест от плътни, прецизно насечени рифове, машинни бийтове и семплирани електронни звуци си остава ненадмината във времето. “Machine” (2001) определено не разочарова, като поднесе от същото плюс още по-зверските крясъци на като че ли незаменимия фронтмен Уейн Статик - оня с щръкналата коса, а не оня, бившия китарист, дето омайваше заблудени непълнолетни в колата си... Новост бяха и по-плътските мелодични забежки в хитовото парче “Cold”. През 2003 г. излезе третият албум, “Shadow Zone” - още по-отдалечен от дебюта като звучене и все по-слабо продаван - а в “Start a War” (2005) споменатият китарист Трип Айзен го нямаше поради престоя му в панделата, но пък мястото му бе попълнено от завърналия се Коичи Фокуда. Сега получаваме “Cannibal”. Невпечатляващата обложка като че ли занижава очакванията, но бруталното встъпление с едноименното парче връща интригата, ако пред вас стои въпросът дали това не е просто поредният албум на Static-X. Тук няма да се опитваме да дадем отговор на този въпрос, а по-скоро бихме попитали кога по родните екрани ще можем да гледаме “Saw III”, в чийто саундтрак е включена втората песен от албума, “No Submission”? Зверска, строго организирана тресня! Дискът продължава да кове стоманени пирони в съзнанието, като за кратки разсейки предоставя старателно подбрани електронни машинации. Вилиците и ножовете от обложката пък забиват в мозъка извратените китарни сола, изникващи тук-там... Такъв е характерът на цялата терапия, ръководена лично от все така ядосания психопат Уейн Статик. За раздяла калифорнийците са ни оставили ведро озаглавената “Team Hate”, която определено връща интригата.