Ако този албум беше рекламиран малко по-сериозно, сега щеше да е хитът на сезона за всички, интересуващи се от българската сцена. Русенците от Overdawn обаче са малко срамежливи в пропагандирането на изданието си, тъй като песните, а и записите в “Bleeding Wounds” са на по няколко години и не представят настоящия стил на бандата... Но нека за момент се абстрахираме от неактуалността на диска (която, всъщност, е само в главите на членовете на самата банда) и се концентрираме върху диска, намиращ се в кутийката под доста добре оформената обложка. В “Bleeding Wounds” Overdawn забиват нещо, което можете да наречете и алтернативен метъл, и кросоувър, и нео-метъл - както ви дойде. Аз му викам “яка музика”, защото става въпрос именно за това. Има я суровата агресия на ранните Korn, има ги и тежестта и по-техничните похвати на Slipknot и Mudvayne. Също така, доста влияния се усещат и от по-алтернативния облик на Deftones. В същото време, Overdawn не звучат като подражатели на никоя от гореизброените групи. Има яки среднотемпови кросоувър резачки (“Running Down the Road”), доста сполучливи мелодични моменти (“Needed Sentiment”, “Broken”), както и изблици на почти откровен дет метъл (чуй края на “My Dummy”). Албумът прави супер добро впечатление по всички параграфи – интересна и разнообразна музика, добро свирене, както и хубаво качество на звука. Последното, всъщност, е доста учудващо, имайки предвид, че записите са правени в никому неизвестно студио в родния град на музикантите... но пък доброто си е добро! Явно вече мина времето, когато недодялан звук ебаваше майката на албумите на всички български банди. И такаааа... Става въпрос за издание, което е доста качествено, но най-вероятно ще остане незабелязано поради някакви си странични причини, а това въобще не е честно, като се има предвид, че си имаме работа с един от най-завършените и изпипани албуми на българска метъл банда от последните няколко години.