Пънк рок класиците Bad Religion отново са тук. Не само, че става въпрос за далеч не случайна банда, ами и след силните “The Process of Belief” и “The Empire Strikes First”, одобрени и от фенове, и от критика, очакванията са оправдано високи. Bad Religion още са си същите интелектуалци-идеалисти и още се чудят: “Какво може да му е по-зле на ада?” (“How Could Hell Be Any Worse?”). Новото им отроче носи малко повече песимизъм дори от преди. Има едно такова усещане, че колкото и гневни пънк рок песни да си написал за 30 години, светът продължава да си е същото гадно място, управлявано от дебили, но пък ветераните, видели какво ли не, са решили да направят услуга на новобранците и да им начертаят картата, по която да се ориентират в новия ад... А входът за ада е подобаващо ударен с “52 Seconds”, която (неизненадващо) трае точно толкова. Разходката продължава с “Heroes and Martyrs”, минава през песимистичната констатация за модерната епоха “New Dark Ages”, обясняващата гореспоменатото разочарование “Requiem for Dissent” и мелодичната “Honest Goodbye”. В “Submission Complete” чуваме нещо като ориенталски мотиви, а във финалната “Fields of Mars” има и пиано, сполучливо закриващо този по-минорен като настроение запис. Очаквано е песните в пънк рок албум да не надхвърлят особено често границата от 2 минути. Така е и тук. Грег Графин пък продължава да ни залива с интелектуално-бунтарски лирики, които са класи над тези на конкурентните банди... но и те си имат оправдание - все пак, текстописецът им не е университетски професор. Е, не е лесно да си класическа група. Каквото и да направиш, винаги 90% от феновете започват да обясняват как еди кой си албум от преди това е доста по-добър. И тук ще се изредят сума ти хора да обясняват как, в сравнение със “Suffer”, “Generator” и “Against the Grain”, този диск не струва. И какво от това? Така или иначе, става въпрос за пънк рок албума на годината, а и това е една от малкото банди, които, имайки и възходи, и падения, винаги е правела най-малкото супер добри издания, а не рядко и страхотни. “New Maps of Hell” също не е за изпускане.