Времето от началото на 90-те, когато банди, поемащи по пътя на кросоувъра (като Sepultura с “Chaos A.D.” и Machine Head) изреждаха гордо от кого са повлияни: “еди кой си, еди кой си, Prong, еди кой си...”, отдавна отмина. Споменатата група някак си потъна в аналите на историята след най-успешния си албум (“Cleansing”) и хита, който всеки, майка му и кучето му са чували - “Snap Your Fingers, Snap Your Neck”. Последва силен, но разочароващ като продажби диск (“Rude Awakening”), разпад, риюниън и нов албум (леко посредствен). Томи Виктър посвири с Ministry в цели два лабума, които пък станаха адски метълски и направо едни от най-добрите на Ал Юргенсен и компания... Сега, обаче, е време основната банда на Томи да се отчете отново. Че между него и Prong стои знак за равенство, няма никакво съмнение - по същия начин, както е със Soulfly и Макс Кавалера. Та - новото нещо е яко! Забелязва се отдръпване от индустриалните влияния (явно изразходвани от мистър Виктър в Ministry) и завръщане към по-трашърското звучене на албуми като “Force Fed” и “Beg to Differ”, поне като композиране, а китарите са ниско настроени и звучат като в “Scorpio Rising”. Даже леко по-зле, за съжаление. Така или иначе, албумът, без да звучи съвършено, е здрав тупаник. Отварящото среднотемпово “Looking for Them” е способно да ти счупи врата от куфеене, “No Justice” също, като прави и препратка към социалните текстове от “Beg to Differ”, което, само по себе си, е достатъчно да подмокри всеки фен на Prong. Заглавното “Power of the Damager” е с подобаващо тежка рифовка, каквато можем да очакваме от твърде малко китаристи, но, за щастие, маестро Виктър е сред най-добрите машини за свръхтежки рифове в света. Просто чуй затварящата “Changing Ending Troubling Times”, която на моменти почти става дет метъл. Този път Томи се е постарал рифовете да не са само здрави, но и доста мелодични. Чуй “The Banishment”, за да прецениш доколко се е справил. В “Worst of It” пък вокалите му напомнят леко на дядо ви Ози, което допълва цялата олдскуулщина, лъхаща от албума. В общи линии, това са щрихите на съдържанието на новия Prong. Старите фенове едва ли ще останат разочаровани, а за онези, които не са ги чували, “Power of the Damager” е един добър повод да се запознаят с банда, която - заедно със също така позабравените Helmet - стои в основата на музиката на толкова много групи като Machine Head, Sepultura (след ‘93), Static-X, Korn и въобще де що има някаква сериозна банда, на която сте поклащали глава след средата на 90-те.