Издаването на концертния албум на Ахат поставя един основен въпрос - кому, по дяволите, е нужен? Коя сериозна банда издава концертни аудио дискове в днешно време? Никоя, естествено. Това нещо имаше смисъл до към края на 90-те. После започнаха да изкарват концерти на DVD, защото технологията се разви и стана по-достъпна, а феновете повече се кефят и да гледат как бандата свири, нали? Вярно, вече никой не си купува и видео дискове, защото уеб явления като YouTube ебаха майката и на този бизнес. И това е в световен мащаб. А в България - ясно, още по-малко хора купуват оригинални дискове. Тези, които го правят, гледат да си дават парите за неща, които са сигурни, че наистина си струват. Останалите теглят от торенти и трият бързо след това. Не знам според кого си струва да дадеш 10 лева, за да чуеш песни, общо взето идентични със студийните изпълнения от “Походът” (1989) в малко разбъркан ред, плюс “Девиз”, “Монолог” и някакъв кавър... И всичко това - съпроводено с плахо миксирани възгласи на публиката, ‘щото е “live”, нали... Издателите от Harbour Island Records са се постарали и това, заради което малкото потенциални купувачи на оригинална музка биха били склонни да се бръкнат 10 кинта - книжката към диска - да е максимално неинтригуващо. Десет странички със снимки на петимата метални воини и нищо друго. Дори иначе интересната информация от кой, аджеба, концерт всъщност е записът, не е намерила място в книжното тяло. На практика, ако притежаваш преизданието на “Походът” на диск от преди няколко години, няма за какво да си купуваш “Golden Rock Tour 2004”. Единственият потенциален ефект на този продукт е да те накара да поискаш да си припомниш отново студийния запис, който така или иначе имаш, ако си фен на бандата. Съвършено безсмислено издание.