Гари Холт и компания ни предлагат поредния си урок по насилие - в това няма съмнение. Не очаквайте модерни забежки и прочее тъпотии от новия им албум. Той си е точно тази екстремна доза неподправена праволинейна агресия, която траш класиците бълват още от създаването си през далечната 1980 г. "The Atrocity Exhibition...” звучи доста близо до “Tempo of the Damned” и особено “Shovel Headed Kill Machine” (защото отново е с Роб Дюкс на микрофона). Това, естествено, не е без помощта на винаги еднаквата продукция на Анди Снийп. Пичът си е намерил начин да прави перфектно звучащи албуми и никога не кривва от пътя си, което е разбираемо. Другото е, че Exodus са си класическа банда, държаща да си звучи по класическия начин. Така че - изненади няма. Така и трябва да бъде. Подобна група, ако тепърва тръгне да открива някакви нови музикални хоризонти... само ще си навреди. Всички знаят какво се случи с класическите траш банди, които през 90-те се опитаха да свирят нещо по-различно - провал до провал, после реюниъни, завръщания към корените... Реално погледнато, няма разумна причина да се отдалечаваш от корените си, ако те са да късаш глави със супер тежки рифове и да изливаш промишлени количества агресия. Само чуй интрото на “Funeraly Hymn” и ще разбереш за какво става дума. Имаме и доста яростна антирелигиозна песен, “Children of a Worthless God”, в чийто припев изненадващо са се прокраднали и чисти вокали. Повечето парчета са длъжки - над 6 минути - и доста приятни и разнообразни откъм музика, без да шокират с някакви особени излизания от траш каноните. Като цяло, Exodus отново правят добре това, което винаги са правели добре, и разочаровани не бива да има. А и, както каза във форумите един фен, току-що чул албума: “Новият материал е толкова тежък, че ще трябва да си наемат втори екип, само за да им носи сетлиста!”