След албум като “Things We Carry” (2006), бостънските стрейт едж корове Heave Heart нямаше как да не станат една от водещите банди в стила. Безкомпромисни и надъхани текстове в комбинация с понасяща те направо в мошпита музика - коктейлът леко напомня на Earth Crisis и съживяващия за цялата сцена шут, който й удариха в началото на 90-те. “Songs to Scream at the Sun” е концептуален албум, в който ключовата дума е „израстване”. Музикално нещата завиват в пост-хардкор и по-алтърнатив посока, без да губят и грам от силата на предишните творения на бандата. Мелодиите този път не са откъснати моменти, разпилени из албума, а част от музиката, която присъства постоянно и води самите парчета, правейки от тях завършени, пълнокръвни, загнездващи в паметта песни. От бомбардиращите слуха груув моменти в “Bostons” през изненадващия мелодичен инструментал “Reflections”, в албума определено има какво да се чуе. В същото време, траковете се преливат един в друг, създавайки една 21-минутна песен (да, не е най-дългият албум на света)... Още повече, че цялото нещо е оградено в рамка - първата и последната песен се казват съответно “The Same Son” и “The Same Sun”. Самите текстове също засягат темата за израстването. Вместо да ви ги тълкувам, ето какво казва самият вокалист на бандата, Патрик Флин: “Албумът разказва една история за порастването. Той е за израстването на едно хлапе, което по пътя разкъсва веригите на егоизма, но е и за всичко, което губиш или придобиваш по време на процеса на израстване.” Същевременно, има и по-малко обвинително сочене с пръст по линията “аз съм стрейт едж и ти си длъжен също”. Have Heart са помъдрели и са издали едно пълнокръвно творение, което определено има шанса да остане най-силното хардкор издание за годината. Концептуален албум, стабилна музика, смислени текстове – “Songs to Scream at the Sun” е изграден от причини да му се обърне внимание.