Не е трудно да се изгубиш в дебрите на съвременния метълкор. Сума ти банди изпълзяха от нищото през последното десетилетие и смесиха всичко, де що има, започвайки накрая да звучат абсолютно идентично една с друга. И ето ги и калените от северния студ на Аляска 36 Crazyfists - с повече от десет години и четири албума зад гърба си, надъхани и готови вълната да ги отнесе към бреговете на заслужения успех. Новият им албум е доста сериозна заявка за въпросния успех. Има някакво втежняване и това личи от песни като отварящата “The All Night Lights” и “Absent Are the Saints”. Дънят яко метълкор рифове а-ла As I Lay Dying и стабилни брейкдауни, следвани от прекрасно изпети мелодични припеви - формулата не е нечувана, но в случая е добре изпълнена. Албумът притежава и доста други елементи, идващи от по-алтърнатив миналото на бандата, които го разделят от тълпата – като първия сингъл “We Gave It Hell”, удрящ с плътни груув метъл рифове. По-мелодични парчета като “The Back Harlow Road” и “When Distance Is the Closest Reminder” са неизбежни, но пък заразяващо яки. Интересна е и “Only a Year Or So…” където куплетите са рецитирани писма, разменяни между сражаващ се на фронта войник и самотната му жена, чакаща го у дома. Във “Vast and Vague” гостува Кендис от Walls of Jericho и доказва, че може и да пее доста стабилно, придавайки допълнителна дълбочина на звука. В “Clear the Coast” пък дере гърло Адам от братята по лейбъл Twelve Tribes. “The Tide and Its Takers” е един достатъчно разнообразен и модерен метълкор албум. Пълен е с алтърнатив залитания и доста баладични парчета, където 36 Crazyfists са особено убедителни. След такъв стабилен диск няма да е незаслужено вълната да ги отнесе на върха.