Benedeiction доста се позабавиха с издаването на наследник на “Organised Chaos” (2001). Седем години са си бая и май само Testament могат да се похвалят с повече. Но англичаните пък въобще не са спирали да мачкат, както се уверихме и по време на 20 Years Nuclear Blast Festival миналия ноември. Е, сега в България предстои ново клане, а и Benediciton издадоха нов албум. Накратко казано, “Killing Music” е точно очакваното от тази банда издание. Никакви изненади, никакво развитие, напред, назад, настрани... На кой му дреме? Нещото кърти челюсти! Започва се с късо и подвеждащо тихо интро, преди да влезе първата мелачка с розуелска тематика, “Little Grey Men”. Оттук нещата не спират да са в този дух до последната нота в албума. “They Must Die Screaming” удря здраво с двойни каси, преминаващи в мега-як изкривено мелодичен риф. В “Wrath and Regret” пък основния риф редува ултратежки моменти с изненадващи спирания, които са като да си изправен изведнъж на ръба на скала, преди да те ритне отново в топките. “Beg, You Dogs” е късата ударна грайндкор тупалка в диска и последната авторска. “Seeing Through My Eyes”, кавър на англичаните Broken Bones, вкарва разнообразяваща пънк жилка. Грайндкор почит се отдава и на родоначалниците на кръст-пънка Amebix с “Largactyl!”. Албумът никак не е скучен, напротив – без да губи фокус в някакви странни посоки, използва целия арсенал от брутални практики, с които разполага класическият олд-скуул дет метъл. Продукцията е леко сурова, но пасваща на целената бруталност. На някои може и да им се струва, че вокалите на Дейв Хънт не са най-доброто, което някога е правил, но пък въобще не дразнят. Без да е някакъв тътен, който ще разтърси целия жанр, “Killing Music” би трябвало да пасне на всеки средностатистически дет метъл фен, кълнящ се в Obituary, Diecide, старите Sepultura и още ред главорези. А Benediction несъмнено имат с какво да ни махнат главите на 17 октомври!