Dream Theater от доста време са любимата група на повечето метъл елитисти по света и всяка лоша дума за тях те праща в кръга на тъпаците, които нищо не разбират. Аз, като виден тъпак, ще призная, че преди да втежнят саунда с ‘Train of Thought’ (2003), винаги са ми били съвършено скучни. За мое щастие обаче, ‘Black Clouds & Silver Linings’ има повече общо именно с тази концепция, отколкото с класически прог като Yes и King Crimson. ‘A Nightmare to Remember’ започва буреносно с яко двойни каси и здрави рифове, преди да премине за 16-те си минути продължителност през почти всички метаморфози на метъл музиката, като към края даже избива и на нещо като блек метъл. Първият сингъл, ‘Rite of Passage’ (посветена на масонството, така че феновете на Атака да слушат с предубеждение) се гради около зарибяващия мотив от интрото си (Джордан Рудес го свири на iPhone, wtf), което през продължението на песента минава през няколко различни прочита. ‘Wither’ е най-късата песен в албума и представлява красива балада. ‘The Shattered Fortress’ пък е последната от поредицата 12 песни (започнала още в ‘Six Degrees of Inner Turbulence’), в които Майк Портной разказва за алкохолизма си. Последната песен е ‘The Count of Tuscany’, която с 20-те си минути продължителност щеше да ни се струва безкрайно епична, ако другите парчета не бяха също средно по 15 минути. За 6 песни и общо 75 минути Dream Theater пак ни показват страхотни технически и композиторски умения. Някои от мотивите и идеите, честно казано, сме ги чували и от други банди преди, но пък тука са поставени в друг контекст и доста усложнени, разбира се. ‘Black Clouds & Silver Linings’ би трябвало да остави многото фенове на бандата доволни, въпреки че едва ли ще ги накара да свалят ‘Images and Words’ от пиедестала. Но пък като нищо Dream Theater да спечелят и нови фенове с тази диск.