„Ние не сме шибан джубокс”, ядоса се Дики Барет през 2002-а, когато му писна да му скандират бандата да свири „The Impression That I Get”. Умората от турнетата и всички безумия в музикалната индустрия си казаха думата и The Mighty Mighty Bosstones се нуждаеха от няколко години, за да открият пак стимул да правят музика. Затова и “Pin Points And Gin Joints” е пълен с песни, които целенасочено са писани, така че да са забавни за свирене на живо. Никакви самоцелни хитове, само тотално изчистена ска, както им харесва на хората в бандата. Първо Дики Барет ни обяснява, че смислените графити никога не се появяват на смислени стени (освен пред МВР). И в момента, в който започнеш да си пееш „Repent! Obey! The end is near!”, разбираш, че бандата въобще не е загубила способността си да пише песни, чиито припеви ти се забиват в съзнанието. Такова е положението и с “The Route That I Took” и “You Left Right?”, където The Mighty Mighty Bosstones показват, че кладенецът им е далеч от пресъхване. Последното парче “A Pretty Sad Excuse” е с дължина над 6 минути и е може би най-якото в албума. Половината е доста тихо и минималистично реге със запомнящ се припев, което те отпуска и успокоява, преди около 3-тата минута да избухне бурно в тотална ска лудница. Просто брилянтно! За съжаление в този албум има и едно „но”. Както казах вече, бандата ни предлага доста изчистена ска. Разбирай - хардкор, пънк и дори метъл елементите, които ги отделяха от стадото преди 15 години, просто ги няма. Отсъстват и лудниците от “Devil’s Night Out”, и енергията на наблъскания с хитове “Let’s Face It”. Но пък, така или иначе, сега когато третата вълна на ската е тотално мъртва, никой и не очаква нещо, на което да се кефи и малката му сестра, нали? Албумът е достатъчно як, за да зарадва всички, които знаят за какво става дума.