Iced Earth определено не успяха да се превърнат в това, което имат потенциала да бъдат, докато зад микрофона бе Рипър Оуенс, а дори и завръщането на Мат Барлоу не спаси 'The Crucible of Man' от пропадане в бездната на посредствеността. За щастие след поредната раздяла със знаковия си фронтмен едноличният лидер на Iced Earth Джон Шейфър е успял да намери просто идеален негов заместник в лицето на Стю Блок от прогресив дет метълите Into Etrnity. Достатъчно да чуеш колко умело жунглира новакът с вокалните стилове на двамата си предшественици в отварящата, заглавна песен от новия албум на групата 'Dystopia', за да се убедиш, че Блок е човекът. Превключването от плътни гърлени вокали стил Барлоу във високи писъци а-ла Оуенс също така става на фона на може би най-здравата и вдъхновяваща тресня, която си чувал от Iced Earth от доста време насам. В албума може да бъде проследена една вдъхновена от киното антиутопична нишка – песни със съответните имена са базирани на филми като 'Градът на мрака', 'Soylent Green' и 'В като Вендета' – но забрави за падащата по носа си амбициозност от предишните няколко издания. Тук г-н Шейфър не се опитва да надскочи композиторските си възможности и държи песните къси, стегнати и съсредоточени. И му се получава. Без да са нещо нечувано от Iced Earth, парчета като надъхващото 'Anthem', рифовата мелачка 'Days of Rage', минаващата през няколко метаморфози епика 'Dark City' и дежурната убийствена балада 'Anguish of Youth' определено грабват. Доста суровата продукция в случая въобще не пречи, ами кара диска да звучи дори по-кораво. А финалът на историята е оптимистичен – 'Tragedy and Triumph' е приповдигнат хеви метъл химн, разказващ как хората са се вдигнали и са помели тираните. По подобен начин на пук на целия антиутопичен мрак, който блика от текстовете в албума, 'Dystopia' всъщност рисува едно доста светло бъдеще са Iced Earth със Стю Блок.