Бедност, безработица и убити мечти след една огромна измама, направила една малка група безсрамно богати хора още по-богати – звучи ти родно и познато, но всъщност става въпрос за Америка. И да, днес страната на неограничените възможности е затънала в дълбока рецесия, в която на всички освен на свръхбогатите им е прекалено трудно. И кой освен продалия душата си на блуса хип-хоп бард Евърласт да изкара идеалния саундтрак за цялата тази тегавня? Е, той се е заел съвсем сериозно със задачата и е издал най-добрия си албум от доста време насам. 'Songs of the Ungrateful Living' започва с песен, която звучи много повече като сбогуване и завещание, отколкото като начало – в 'Long at All' Евърласт споделя житейски мъдрости и завети на фона на мъгла от нежно подрънкващи китари и струнни, която вятърът сякаш е довял от направо Луизиана. А в следващите 14 песни гледа назад към различни епизоди от споменатия в заглавието неблагодарен живот. Подхожда по начина, по който го правят всички големи певци и композитори от американската школа – като разказва от първо лице различни житейски истории. Тук има и разкази за всичко човешко от свързването на двата края ('I Get By') през опустели домове, война и изоставени приятели ('Little Miss America') до разпадането на човешки отношения ('Long Time'). В музикално отношение Евърласт също показва гъвкавост, без да бяга от изградения в предишните си четири албума стил – докато в 'Rain' рапира върху убийствен фънк, подсилен с пляскания, в 'I'll Be There for You' нещата отиват в посока чист блус, а 'Sixty-Five Roses' е балада, в която плътният му глас е придружен само от акустична китара. Финалът пък е брилянтен кавър на 'A Change Is Gonna Come' на Сам Кук – и тази песен, която и по принцип е за надеждата, крепяща те в тежък момент, пасва идеално в контекста на албума. 'Songs of the Ungrateful Living' е нещо като саундтрака към кредит, който никога няма да успееш да изплатиш, но основното му достойнство не е плод на лирическа проницателност или музикално разнообразие. Това, което прави новия албум на Евърласт наистина силен е, че е пълен с прекрасни, естествено течащи песни, в чиито текстове е прекалено лесно да се познаеш.