Може и да изглежда странно, че група като The Mighty Mighty Bosstones, която навлиза в третото десетилетие от кариерата си – а членовете й привършват четвъртото в живота си – сега издава албум, ключовата дума в чието заглавие е “младост”. Но пък шайката от Бостън, в чиито редици има 40 и нещо годишен хайпмен [това на български как ще е, надъхвач?] – Бен Кар, който не спира да танцува като полудял в продължение на целите концерти и до днес – май има още какво да каже по темата. 'The Magic of Youth' е може би най-зареденият с енергия албум, който The Mighty Mighty Bosstones пускат след своя комерсиален и креативен връх от средата на 90-те. 'The Daylights' е типично пънк-рок начало – самотен бас риф, проправящ пътя за бързашки куплет, в който китарите са подплатени с знаковата за групата хващаща брас секция. Това е шутът, който ти дава да разбереш, че песните тук са като цяло по-бързи, пънкарски и къси в сравнение с тези от предишния албум на групата 'Pin Points and Gin Joints'. Но и по-разнообразни: 'Disappearing' забавя темпото, оставяйки пространство за духовите инструменти да потанцуват измежду разчупените перкусии; 'Sunday Afternoons on Wisdom Ave.' е среднотемпова ска проповед за живота в Нова Англия; а затварящата 'Open and Honest' е великолепно динамичен ска-кор, минаващ на няколко пъти от насечено реге в ударен пънк и обратно. В 'The Magic of Youth' има по много от всичко, което прави тази група велика – яките рифове, хващащите мелодии, мощната брас секция, загнездващите се в мозъка ти припеви и уникалните дрезгавите вокали на Дики Барет, който отново разказва най-различни истории, все едно те е хванал за слушател в някой бар. Ще стане ли някоя от 11-те песни в албума хит като 'Someday I Suppose' или 'The Impression that I Get'? Едва ли, тъй като вече не сме в 90-те и медиите отдавна не са яхнали ска вълната. Но пък на The Mighty Mighty Bosstones едва ли им дреме особено и със сигурност ще се скъсат да дънят тези парчета на живо. Със същата енергия все едно са на по 20.