След като прекараха пет години, удобно укрити в лоното на електро-минимализма, през 2005 г. Ulver се завърнаха към по-ясните (но не по-малко експериментални) музикални конструкции с “Blood Inside”. В този албум норвежците си позволиха да бъдат шумни и дори малко рок, но днес подобни диаболични страсти са напълно овладяни, а саундът им отново е унасящо-медитативен и подчертано ембиънт ориентиран. Откриващото ”Eos” задава мрачния, меланхоличен тон, който преобладава в “Shadows of the Sun” - тихи и интровертни музикални пейзажи, в които внимателно са вплетени електронни бийтове, гранд пиано и чудесния, както винаги изключително експресивен глас на Кристофер Риг. Както обикновено, Ulver залагат на семплото композиране и наситената атмосфера, но едновременно с това, “Shadows of the Sun” е далеч от абстрактния минимализъм на “Silencing the Singing” и “Lyckantropen Themes”. Звученето е обогатено значително с включването на чело, цигулка и виола, което, в добавка с клавирите и призрачните вокали на Риг, придава особена, почти неокласическа красота на ”Funebre”, “Shadows of the Sun” и "What Happened?". Това не е албум, в който могат лесно да бъдат откроени някакви явни фаворити, още по-малко на първо слушане - дискът предлага по-скоро една внушителна, 40-минутна пиеса, която трябва да бъде възприемана именно като единно цяло, по-голямо от сбора на своите части. Дори преработката на “Solitude” на Black Sabbath съвсем лесно се вписва в общата мрачновата концепция, макар някак да липсва тъжното звучене на флейтата от оригиналната версия на песента, в случая заменена с тромпет. Тази музика е едновременно елегантна и красива, но и пределно трудна, затова внимателното й, търпеливо изучаване е почти задължително. Оценяването на Ulver е адски нелека задача, но пък “Shadows of the Sun” е толкова обезоръжаващо добре изпипан, че отстои само на една крачка от пълното отличие.