Знаете ли онова чувство, когато любимите ви музиканти ви остават верни и демонстрират отново уникалността си във всяка тяхна нота? Да, знаете го, а Disturbed носят със себе си поредната изненада за ушите и ума ви. Това, което първо прави впечатление, е тежестта на цялата тава. Не че продукцията на китарите и барабаните е по някакъв начин напомпана, ами техниките и структурите на песните някак изразяват една по-дълбока, бърза и твърда емоция, която лежи зад нотите им. Двойната каса винаги е била присъстваща в музиката на Disturbed, но повече като допълнение, докато тук тя играе главна роля за изграждането на едно забързано, макар и постоянно променящо се темпо. Това не ви е достатъчно? Добре, ето ги и солата, чакащи в записа - много на брой, точно на място, епични и често трогващи. И всичко това, съчетано с великолепни и непредсказуеми структури и пасажи, които държат слушателя/почитателя буден и нащрек. Толкова по техническата част. Ако смятате, че съм пропуснал нещо, което винаги е стояло зад името Disturbed, прави сте - става дума за гласовите магии на Дейвид Дреймън, които сякаш са складирани в бездънно сандъче. Преди точно това ме притесняваше. Докато чаках новия шедьовър, се страхувах певецът да не се умори и изгуби способността си да пише така думите, сякаш реди пъзел, в който всяко парче, веднъж сложено, където трябва, пасва идеално и незаменимо! Изглежда всичките ми съмнения са били загуба на време. Дейвид е дори по-сериозен, крещящ за мир и достойнство, лакътушещ с рими и прости, но ужасно силни изрази. Това е. Онези, които имат уши на главите си и сърца в гърдите си, са готови да приемат посланието, което Disturbed проповядват през цялото време с помоща на музика и лирики, достигнали съвършенство: "Отворете съзнанието си! Музиката е тази, която спасява нас, смъртните!”