Depeche Mode - една музикална институция... Група със статут на легенди, при това съвсем заслужен...Група с многобройни и фанатично предани фенове...Да, на моменти по-предани и бойки дори от метъл армията на Manowar например...Група, сътворила едни от най-интересните епизоди в дългата и пребогата музикална история на Англия... Група, на чийто успехи чудесният лейбъл Mute Records години наред разчиташе, за да може да финансира плеяда други новаторски и изобретателни, но не дотам пазарно котиращи се банди.... Най-важното при Depeche Mode е стоманено здравата, почти космична връзка между тях и феновете им. Каквото и да стане, Depeche винаги ще свирят пред препълнени зали и дори стадиони и нито едно журналистическо ревю не би могло за промени това - те отдавна не зависят от пресата или каквито и да е медии и в това, като че ли е най-големият им успех. Затова, вместо поредното ревю от някакъв си там "музикален критик", просто ще споделя с вас мнението на няколко абсолютно "болни" почитатели на Depeche Mode, с почти енциклопедични познания за групата. В крайна сметка, най-важната оценка е тази на истинските фенове - всичко друго е драскане за хонорар. (и без това не смятахме да ти платим за това, Наско, бел ред) За моя изненада повечето от Depeche маниаците, с които разговарях за новия албум, бяха на мнение, че ‘SOUNDS OF THE UNIVERSE’ "не е лош"...Ето някои мнения на хора, за които тази група е по-важна и от живота им: "Мартин е луд. Може да прави каквото си иска, даже и такъв не кой знае колко добър албум. На пето слушане има някои добри песни. Мисля че ще бъде интересен за концерт, по-камерно звучене, а пък те са толкова добри на концерт, че..." – (Владимир Недялков) "Не е лош. По-светло звучене има в този албум, по-електро, леко завръщане към звука от 81-ва, странното е, че Мартин пее само едно парче..." – (Спас Шурулинков, радио Зи Рок, Ен Джой) "Не е лош, малко на Viiolator ми напомня, но без тъмните моменти - този е някак си по-ведър и оптимистичен" – (Симона Тишанска) "Много е космичен! Те никога не могат да направят слаб албум. Този не ми е чак толкова по вкуса де, но не е никак лош. Тук в Англия, повечето хора предпочитат най-ранните неща на Depeche, особено в клубовете в Сохо" – (Франки Ди, водещ електро промоутър от Flag Promotions, London.) (Тук отново съм аз, вашият Насо) Да, албумът наистина е по-"оптимистичен", може би защото Мартин Гор реши да не се налива вече с алкохол. "До скоро смятах, че няма да мога да сътворя никаква интересна музика без да съм под влиянието на алкохол и наркотици, но ето че сега творя даже по-добре отпреди и по-съсредоточено" - каза самият той наскоро. Другото интересно е, че този път и Дейв участва в композирането на песните: "Е, не съм твърд титуляр, но все пак е приятно и вълнуващо да седиш на резервната скамейка и да те пускат отвреме-навреме в игра, при положение, че преди това изобщо не си участвал." Моите лични фаворити в този "нелош" албум са ‘In Chains’, сингълът ‘Wrong’ и инструменталът ‘Spacewalker’.