2009-та година бе годината, в която отвори врати Мотел “Хентай”. През изминалите 12 месеца той бе място, където намериха убежище, подслон и разбиране десетки албуми от онези, “по-особените” – музика за фрийкове и очарователно смахнати индивиди, винаги добре дошли в “мотела”. Ето само някои от по-забележителните произведения на 2009-та. Списъкът не е толкова изчерпателен, колкото би могъл да бъде, поради ленивост на съдържателя на мотела, който е твърде зает да гледа за пореден път “Психо” (колегата от Бейтс Мотел), “Бебето на Розмари” или “Суспирия”. Любимият албум на персонала на мотел “Хентай” за 2009-та без никакво съмнение е “Primary Colours” на една от двете най-интригуващи (сравнително) нови британски групи (другата е Selfish Cunt) – The Horrors. Докато дебютът им (фантастичният “Strange House”) бе отписан от някои като кичозен микс от трикове ала Screaming Lord Sutch и звукова картина от Б-филми на ужасите (нещо отдавна усъвършенствано от The Cramps), то наследникът му е изумително “дълбок” и коренно различен като композиране, атмосфера и звучене. На моменти готик, понякога напомнящ най-добрите мигове на Joy Division, този албум показва зрялост, изобретателност и интелект, нетипични за толкова млада група. Нещо, което не остана незабелязано от хора като Деймън Олбарн и неслучайно той покани Horrors да участват в новия албум на Gorillaz. Друг приятен факт е, че за разлика от множество възхвалявани от медиите нови банди, ето една група, чийто втори албум е по-добър от дебюта им и бележи впечатляващо развитие. YEAH YEAH YEAHS - It's Blitz! Групата, която постоянно се променя и винаги успешно. Започнаха с гаражен рок през 2001-ва, прибавиха към него малко “арт” две години по-късно (Fever To Tell), изненадаха ни с по-акустичният Show Your Bones през 2006-та и ни треснаха през главите с абразивен миниалбум на следващата година. А тази пролет ни представиха нова изненада – възхитителния It’s Blitz! , който можем да наречем техния “поп” албум. PJ HARVEY & JOHN PARISH – A Woman A Man Walked By Те работят заедно още от 80-те и в музикално отношение се разбират по-добре, отколкото двойка стари алкохолици в кварталната кръчма. От нея – текстовете и гласа, от него – останалото. Един албум, изпълнен с огнена страст и на моменти вдъхновяваща истерия. SONIC YOUTH - The Eternal След толкова години и албуми, те все още имат силата, вдъхновението и таланта да сътворят истински шедьовър. За повече подробности прочети екзалтираното ревю ТУК! TINARIWEN – Imidiwan Туареги, свирещи пустинен блус. Наричат ги “китарите на революцията”. След като делтата на Мисисипи е толкова преекспонирана, може би в днешно време именно тези бивши войни на Гадафи правят най-автентичния и хипнотизиращ блус. TIGA - Ciao! В сравнение с предшественика Sexor, този е по.задълбочен и на моменти дори леко мрачен, без обаче да губи своята електро-хаус-фънк обаятелност. FILTHY DUKES – Nonsense In The Dark Електро-звукът на съвременен Лондон, поднесен от лондончани, в нощен клуб, където сте отишли да рискувате поне веднъж в живота си, без да ви е грижа къде точно и с кого ще се събудите на следващата сутрин. BRIAN SETZER ORCHESTRA – Songs From Lonely Avenue Както винаги звярът на модерния и същевременно автентичен ретро рокенрол/рокабили китарен саунд Брайън Сетзър развърта китарата си както би размятал млада колежанка на вечерна рокенрол “забава” през 50-те, само че този път с много суинг и драматични балади добавени към обичайната рокабили лудница, от човекът, който никога не би излязъл (по неговите думи) от къщи по анцунг и без съвършен перчем. CORNERSHOP - Judy Sucks A Lemon For Breakfast В България ги знаем и помним единствено от “Brimful of Aisha”, но те са толкова много по-интересни и изобретателни. През 2002-ра издадоха престъпно недооценения албум Handcream For A Generation и след това се размотаваха дълго дълго време (е, издадоха това-онова), докато ни представят достойния му наследник. Judy Sucks A Lemon For Breakfast е нещо като продължение на онова великолепие отпреди седем години и ако извадите “Lessons Learned from Rocky 1 to Rocky 3” от Handcream и “Who Fingered Rock’n’Roll” от новия и ги зациклите на плейъра си в колата, няма да ви се иска да спирате никъде. NOUVELLE VAGUE – 3 Мик Ронсън им открадна идеята, но те си остават много по-приятни и непретенциозни, да не говорим, че избират много по-яки парчета. Преди шест години французите Марк Колен и Оливие Либо бяха озарени от идеята да вземат някои алтернативни класики и да ги преработят в боса нова версии, с чуждестранни певици. Първият им албум имаше феноменален успех, вторият бе леко предсказуем, но третият отново е свеж, интересен и увлекателен. И този път освен боса нова, си потропваме и на ска, блуграс, кънтри и реге трактовки на някои от най-любимите “култови” парчета в съвременната музика. ZU – Carboniferous Когато идиот като Майк Патън издава музиката ти, значи и ти си идиот....много талантлив идиот. Талантлив....но идиот. Идиот....но талантлив. Неслушаем за мнозина....Божествен за малцина. PASSION PIT – Manners Електро диско от Щатите, с идиотски ходове и вокали напомнящи Bee Gees и The Sparks. Абсолютно необикновено за Балканите и именно поради това силно притеглящо ако си редовен клиент на мотел “Хентай”. IGGY POP – Preliminaires Иги Поп на френски! Странно, комично и....очарователно. Това е “Avenue B” на езика на Молиер, Рембо и Едит Пиаф. Е, някои от песните са си на английски, но най-запленителните са именно онези, в които човекът с най-впечатляващия торс в историята на рокенрола пее и най-вече разказва разни истории на развален френски. Вместо да му се смеем, ние му се радваме...вместо да ни е досадно, на нас ни става уютно....защото той е Иги Поп. REVEREND AND THE MAKERS – A French Kiss In The Chaos Спомнете си за “Tomorrow Never Knows” - онова знаменателно и епично, новаторско и безумно последно парче от албума на Beatles “Revolver”! Е, тази група от Шефийлд, град дарил ни с банди като Def Leppard, The Hunan League, Pulp, Moloko и Pink Grease, ни атакува с втория си албум, съставен от колекция подобни епични музикални тържества. Космични звукови пейзажи примесени с най-доброто от традиционния рокенрол – оооо, да! THE DEAD WEATHER - Horehound Група, съставена от Джак Уайт (White Stripes), Алисън Мосхарт (The Kills), Дийн Фертита (Queens of the Stone Age) и Джак Лоурънс (The Raconteurs) едва ли би могла да се издъни. HTRK – Marry Me Tonight Лондонска група, бяха съпорт на The Horrors. Новият им албум определено си струва ровичкането из интернет торентите. ZOOT WOMAN – Things Are What They Used To Be Много оригинална и колоритна британска банда, чийто трети албум отново предлага изкусни електро-поп парчета като сингъла “We Won’t Break”.