Едно е ясно - който, където и когато, каквото и да напише за новия албум на U2, той така или иначе ще бъде купен от милиони по света, турнетата ще бъдат разпродадени, синглите ще окупират радио ефира, а видеоклиповете - тв екраните. Боно ще тръгне на нов кръстоносен поход или пет, а той и групата му ще бъдат номинирани за и ще получат един камион награди. Всичко това е почти сигурно, особено като се има предвид, че предишният албум на ирландците - пълният с изсмукани от пръстите рок клишета "How To Dismantle An Atomic Bomb" бе удостоен с множество статуетки и достигна продажби от 8 милиона копия. В сравнение с него "No Line On The Horizon" е далеч по-разнообразен и интересен. Първата песен е заглавната и тя обещава много. "Изстрелването" се получава, но след това полетът е вълнуващ само на моменти, а доста от пейзажа, който ни разкрива е вече добре познат. С помощта на добре познатия продуцентски екип Брайън Ино/Даниел Ланоа - U2 са се опитали за постигнат някакъв микс между новаторството на 'Achtung Baby' и пламенната мелодичност на 'The Joshua Tree'. Самият Боно се изхвърли, че "ако този албум не е най-добрият в кариерата ни, то значи вече сме група без значение". Е, Боно, не е най-добрият в кариерата ви, нито пък е много новаторски. Особено с безумни текстове от рода на "punching in the numbers at the ATM machine" (при положение, че М-то в АТМ така или иначе означава "machine"), "stop helping God across the road like a little old lady” и "its not if I believe in love, If love believes in me"... Въпреки това в "No Line On The Horizon" има някои много силни моменти - все пак това са U2. Парчета като 'Fez – Being Born' (най-експериментаторското в албума), 'Breathe', 'White As Snow' и 'Cedars Of Lebanon' са впечатляващи, а 'Magnificent' може и да ви разплаче. Не се подвеждайте по сингъла 'Get On Your Boots' - няма други подобни парчета. В крайна сметка 'No Line On The Horizon' е един не особено бляскав, но добър албум, който със сигурност ще удари финансова инжекция на силно нуждаещата се музикална индустрия, след като тя определено не получи онова, което очакваше от последните албуми на Guns'n'Roses, R.E.M. и дори Ашли Симпсън.