Daily Noise Club съществуват вече 10 години. През това време те успяха да направят множество концерти, клубни и на фестивали, като бяха съпорт и на колоси от калибъра на Anthrax (2003) (самите Anthrax не се качиха на сцената полади Бурята, но това е друга тема) и Megadeth (2005). Издадоха и един албум - експлозивния 'Dirty Dress' (2002), последван от сингъла 'Let Us' две години по-късно. Всичко това те направиха чрез собствения си лейбъл, както правят повечето групи в днешно време. И ето че днес, в тези изключително трудни времена, Daily Noise Club са готови с втория си албум - защото те не се отказват толкова лесно и най-вероятно защото обичат музиката със същия плам, с която я изпълняват. "Готин албум, ама като че ли му липсва тестостерон", коментира близка моя приятелка, когато й пуснах 'Next Level'. Не съм напълно съгласна с нея, тъй като според мен албумът е доста "мъжки" на места - въпреки че заглавната песен, която е и откриващата, не ме грабна веднага, последвалата я 'Do You Wanna Know' дава тон на поредица от нахъсани и огнестрелни парчета, които могат най-общо да бъдат определени като "суров уличен рокендрол", или ако искате рокендрол с "алтернативни" моменти и реверанси към холивудския слийз рок от 80-те, но не онзи на Poison или Warrant, а на по-"опасни" банди, като Faster Pussycat, Bang Tango и др. "На места вокалът ми напомня на Стенли от Life, Sex & Death", подмята ми човек от екипа на Тангра Мега Рок, пожелал да остане анонимен - да се надяваме, че този албум няма да остане също анонимен, обаче, тъй като определено има какво да предложи. Макар не всички текстове да са особено дълбоки, те се вписвам добре в музиката. Фънки моментите в 'Shells' не звучат наивно, а зряло, докато 'Positive Belief' е даже леко атмосферична и ме навежда на мисълта, че момчетата може и да са издърпали някой джойнт, докато са я правили. Останалото е много, както се изразяваха навремето у нас "надървен" рокендрол и ако питате мен си струва да си купите 'Next Level' и да видите Daily Noise Club на живо.