Противно на репутацията си на шантави прог интелектуалци, Mastodon винаги са били в центъра на най-разпуснатите и напоени с алкохол партита, които често се превръщат в безредици и хаос. Освен това, тези момчета наистина знаят как да запишат велик рок албум с корени в 70-те. Как така, ще попиташ. Нямам идея. Само те си знаят как го правят. ‘Blood Mountain’ беше поредният успешен диск, който те сложиха на полицата при останалите си постижения. Беше лесно да се сетим, че следващият път групата ще се опита да удари възможно най-висока топка, обаче не знаехме, че подходът ще бъде напълно различен. ‘Crack the Skye’ (думата Skye идва от името на малката сестра на Бран, която се самоубива на 14) е безпрецедентен албум във всяко едно отношение. Неизбежно е, чe Neurosis се отчитат с толкова голямо влияние върху творчеството на Mastodon, но не това учудва най-много, когато пуснеш диска в плейъра и определени ноти от отварящото парче ‘Oblivion’ започват да кръжат във въздуха около теб, все едно си взел нещо с халюциногенни последствия. Точно тук става ясно, че за разлика от предишните пъти, сега групата е дала пълен творчески контрол на Брент Хиндс, а пък той чистосърдечно си признава, че изобщо не слуша метъл. Вероятно точно затова ‘Crack The Sky’ звучи като извратена примес от King Crimson, Voivod, Rush и дори Франк Запа понякога . Става въпрос за концептуален албум, чиято история се върти около етеричността на вселената, пътешествия на духове във времето, астрални пътувания и всичко това в изключително странната обстановка на Царска Русия. Естествено няма как да не изскочи и името на Распутин, заговорът срещу царя и убийството на монаха, но в тази творба той е по-скоро духовен контейнер за други сили, отколкото самия себе си. Малко е сложно за разбиране, а? В музикално отношение предизвикателствата са още повече, но привикнеш ли към ‘Crack The Skye’ един път, връщане назад няма. Всяка една от четирите подчасти на могъщата композиция ‘The Tzar’ ще те засмуква в себе си отново и отново. Всеки път ще позволяваш на свободния си дух да се рее в друго измерение, щом слушаш ‘Karelia’. Mastodon са сътворили шедьовър, който има възможностите да просъществува в музикалната история десетилетия наред и след 30 години хората все още да говорят за него както правят сега за ‘Dark Side Of The Moon’ на Pink Floyd.