Албум номер 4 за Devildriver и ето, че те не само не са се износили, но продължават да се борят за място между големите метъл имена на деня. И докато първите им три албума като че ли нямаха достатъчно арсенал да уцелят мишената, 'Pray For Villains' е бияч, който лесно ще устои на ринга срещу групи като Lamb Of God например. Да, добър е, агресивен е и е амбициозен. Връзката на основното лице Дез Фафара с ню метъла и по-специално с една група, наречена Coal Chamber, вече не би трябвало да седи на дневен ред, много благодаря. 'Pray For Villains' е стегнат и добре направен запис (шапки долу за продуцента и бивш Machine Head, мистър Логън Мадър), който по мое мнение ще продължи да покачва числото на феновете и тяхното доверие. Ка звучи, ще попиташ... Ами като удар на тухла четворка в човешки череп. Този диск е манифестация на агресията, тежестта и бързите екстремни преживявания. 13-те песни са като слепени една с друга- нещо, което колкото повече слушам албума, толкова повече се убеждавам, че е направено напълно тенденциозно.Въпреки всичко, не можем да говорим за еднообразие. На моменти има специфични смени в цялостното настроение, които започват някъде около парче номер 4 'Back With A Vengeance', а после стават дори още по-дълбоки с 'I've Been Sober' и 'Waiting For November'. Като говорим за промени, не бива да очакваш пауър балади или нещо от сорта. Нашите герои не ги разбират тези неща. Те просто искат да ти откачат врата. Ставаше въпрос за малки лирични отклонения, които имат мелапхоличен заряд и помагат да преглътнеш всеобщия тежкотонажен товар на 'Pray For Villains'. И все пак трябва да призная, че имам своите съмнения по отношение на изказаните наскоро амбиции на Devildriver да се превърнат в новите Pantera. Първо, в тях има прекалено много метълкор, за да приемаме такива думи насериозно. Второ, в групата има само една отличаваща се фигура. Хайде, моля ти се, не ми казвай, че на някой му пука кой друг е в групата, при положение, че там е Дез. В това може и да няма нищо лошо, само дето Devildriver не са Megadeth, нали разбираш? Трето и последно, тежкият саунд не е всичко на този свят, особено тези дни, когато всеки се стреми да бъде по-метъл от другия. Не казвам, че Дез не е искрен, но музиката на Devildriver определено не притежава тръпката, китарната магия и отношението, което имаха Pantera . И така, ако никога не си ги харесвал, шансовете да го направиш сега са много малки. Ако пък си фен, със сигурност ще останеш с тях и след този албум. Понякога всичко опира до вкус, както казват.