Винаги е добре, когато дадена група има свой собствен стил и ти трябват има-няма 10 секунди от парче което чуваш за пръв път, за да я разпознаеш. Примери колкото щете, просто добавете и Kings Of Leon в редичката. А ако сте обърнали внимание на Американските Музикални (да, бе) Награди, става още по-приятно, че във времена на царстваща посредственост има американска музика, която не слиза гореща направо от конвейера, за да бъде забравена след месец. Kings Of Leon са, да ги кажем, бутикова банда. А Come Around Sundown е прекрасен фон за зимна вечер със свещи и червено вино, камина и ония три неща, които няма да ги споменавам, защото не се връзват с хубавото повествование. Това е албум, който не бърза за никъде и малко по малко те кара и ти да забавиш крачка. Кротка меланхолия и ретро усещане. Отпусни се във фотьойла, метни крака върху табуретката, зачети се в някоя книга, докато музиката се лее леко около теб. Но! Има го и вездесъщото НО. Докато Come Around Sundown е наистина прекрасен фон, далеч не е толкова прекрасен преден план. Общо взето, всяка комбинация от три песни в албума е добра за съсредоточено слушане, но четвъртата е излишна. Меланхолията преминава в монотонност, а и остава неприятното усещане, че гласът на Калеб е способен кажи-речи само на едно чувство и то втръсва на 15-та минута. А иначе позитивното парче Back Down South звучи така, сякаш е записвано в края на мноооого дълъг работен месец, и си личи. Така че, за да извлечете максимално удоволствие от албума, препоръчвам да го слушате в компания и на чашка лъскаво питие. Все пак, не всичко в този живот трябва да се движи на 6-та предавка, а Come Around Sundown е приятен саундтрак на кроткото темпо, стига да се слуша както трябва. ПП: Radioactive E Sex On Fire.