Кога една банда се смята за стара? Питам не защото не знам, а защото цялото делене на млади и стари до голяма степен изкривява начина, по който се възприема музиката. Та да се разберем от началото - от младите банди очакваме да се развиват, от старите искаме още от същото. In Flames чукват пълнолетие тази година, а от коя страна на чертата "млади/стари" ще ги разположите си е лично ваша работа. Явно обаче доста народ има проблем с чертата, поради което толкова прекрасен албум като Sounds Of A Playground Fading отнася някои с нищо незаслужени и до голяма степен абсурдни критики. Например: "Твърде са леки, звучат като Лейди Гага и прочее..." Ммммммне. Истината е, че основният акцент в албума е върху мелодията. На практика във всяка една песен от него има ярко изпъкващ и запомнящ се пасаж, който обаче няма нищо общо с клишираната лигава безидейност, която за краткост наричме мейнстрийм поп. И звукът не е така суров както в The Jester Race, но рифовете в Darker Times, да речем, и Enter Tragedy трошат глави и ритат задници. "Те вече не са Death/Metalcore/Someothercore/Whatevercore". Възможно е. Е, и? Още от 93та In Flames налагат свой собствен стил и продължават да го правят и до днес. На практика всички характерни за групата елементи и като композиции, и като аранжименти присъстват в Sounds of a Playground Fading, и то по-осезаемо от когато и да е било - вокални хармонии, китарни хармонии, синтезаторите, всичко. Което и парче от албума да чувете за първи път, няма шанс да сбъркате изпълнителя. "Не са като едно време". Нещо като горното, ама още по-смотано. Честно, едва ли има седмица, през която да не съм извъртял Come Clarity поне веднъж, но когато искам да го чуя пак, си го пускам сам, а не разчитам In Flames да го преиздават на всеки две години под ново име. И освен това "не е като едно време" е пенсионерски довод. Ето какво казват братята македонци за тази логика: Пензионер – Прди и вика дека во негово време подобро се прдело. Така че отворете умове и уши, защото иначе рискувате да пропуснете прекрасна музика.