Тази година е нарочена за поредната последна, но пък определено започва добре. Споменаването на Lacuna Coil гарантирано предизвиква първичен лиготоч в по-безсрамните от нас, но за разлика от поп-бозите, за да изпъкнеш в света на рока, трябва да имаш нещо повече анатомични данни. И 'Dark Adrenaline' е едно прекрасно 45-минутно изложение, защо италианците са там, където са. Първото впечатление от 'Dark Adrenaline' е пълната му липса на излищност - повечето песни са между три и четири минути и всяка една нота, всеки риф си е точно на мястото - няма какво да добавиш, няма какво да махнеш. Второто впечатление е колко Coil-ски е албумът - ревящите китари, стържещите рифове, изпъкващите се тук-там синтезатори - все запазени марки на групата. Кигата "Стилистични завои на Lacuna Coil" ще е доста кратичка. 'Dark Adrenaline' не е интересен с това, как са се връткали копчeлъците в студиото, а с песните си. Мелодия (пише се с главна буква, не защото е в началото на изречението). Темпото в албума е умерено по метълските стандарти, и именно това позволява на Кристина и Андреа да направят магията си. Всяка една от песните е с оригинална мелодична линия, и след второто извъртане на албума не само ще можеш да си ги тананикаш всичките, а още по-добре - ще искаш да си ги тананикаш всичките. Тематиката им е масово минорна, но албумът определено не е депресарски. Всъщност е доста обратното - мощна доза позитивизъм от тъмната страна на нещата. Това че светът обича да гледа на нещата в черно и бяло, не значи, че черното е задължително кофти, нали? И накрая - песни, които е препоръчитено да прослушате: Накратко: всички. Подробно: Trip The Darkness, Against You, Kill the Light, Give Me Something More, Upsidedown, End of Time, I Don't Believe in Tomorrow, Intoxicated, The Army Inside, Losing My Religion, Fire и My Spirit.