Незнайно защо, 17 години след 'Black Winter Day', някои хора все още очакват от AMORPHIS да издадат продължението на 'Tales From The Thousand Lakes' и трудно скриват разочарованието си, че те упорито отказват да го направят и смело вървят в посоката, която поеха с брилянтния 'Eclipse' от 2006. Вече сме 2011, миналата година AMORPHIS отбелязаха 20-ти юбилей с всенародни тържества и е крайно време всички да приемат факта, че те са еволюирали значително от ранните си дет метъл творби и са се превърнали в майстори на многопластовите музикални пейзажи и е откровено нелепо да бъдат слагани в ограниченията на определен стил. Както вече ви е известно, темата на новия албум отново е от финския народен епос "Калевала” (чудя се какво ще правят, когато темите от епоса се изчерпят), автор на текстовете отново е Пека Кайнулайнен и вокалите отново са записани с любезното съдействие на "седмия член на Amorphis”, Марко Хиетала (Nightwish, Tarot), който дори припява в няколко от парчетата под псевдонима Savotta Choir. Макар и трудно за вярване, 'Beginning Of Times' в много отношения е по-добър от предходния 'Skyforger', който почти единодушно бе обявен за най-доброто, което талантливите финландци са правили някога. Но за разлика от 'Skyforger', който очароваше още от първото слушане, 'Beginning Of Times' изисква няколко завъртания в уредбата, за да предизвика възхищение – в него има толкова много музика и разнообразни мелодии, че се възприема малко трудно от първи опит. С това в никакъв случай не искам да кажа, че 'Skyforger' беше лош албум – напротив, беше великолепен, но нека сега се занимаем с 'Beginning of Times'. На първо слушане правят впечатление присъствието на женски вокали, флейти, фолклорни и прогресив елементи (всъщност нищо ново под слънцето), доста кийборд и не на последно място значително количество ревове, които се отдават с такава невероятна лекота на Томи Йоутсен. Откриващото 'Battle For Light (по всичко личи, че то ще бъде откриващо и на предстоящо лятно фестивално турне) е доволно епично и доста силно начало – запомня се лесно и става за тананикане, въпреки неподражаемите ревове на Томи Йоутсен, който с всеки изминал албум става все по-добър. Изненадващо, ефирната прелест 'Mermaid' не беше избрана за първи сингъл от албума – уводното пиано и нежните женски вокали на финландската поп звезда Нета Далберг моментално грабват вниманието и го превръщат в прекрасен саундтрак за плуване в хилядите хладни финландски езера това лято. 'My Enemy' започва сравнително кротко и след това избухва в бесни ревове. И нищо чудно – песента разказва за вербалния дуел между главния герой бог Вайнемойнен и проклетия лапландец Йоукахайнен, който в крайна сметка губи двубоя и се откупува със сестра си. Клипове в YouTube от скорошния Metalfest в Швейцария демонстрират, че изпълнението на живо ще бъде особено вълнуващо. Първият сингъл 'You I Need' не е нещо кой знае какво, дори може да се каже, че е най-слабата песен в албума, въпреки че несъмнено има своите красиви моменти, особено дуетът между пианото на Сантери Калио и китарата на Еса Холопайнен. 'Song of the Sage' е истинско съкровище – за 5:26 минути AMORPHIS успяват да сменят поне три музикални теми, а моментите с флейтата на Лика Кари са като излезли от най-добрите времена на Jethro Tull и придават доста фолклорно звучене на песента. 'Three Words', което също е в летния сетлист, започва с тежки жици и стегнат ритъм и е с доста запомнящ се припев, кийборд соло и отново ревове. Според коментари на Томи Йоутсен пред финландското Radio Rock Reformation е може би най-красивата песен, която са писали някога. Напълно оправдано – прекрасна меланхолична мелодия, прелестно пиано, чудесен припев, изпълнен с тъга текст – песен, която изисква по-внимателно слушане, но постепенно се превръща в един от всеобщите фаворити в албума. 'Soothsayer' започва с, каква изненада, ревове и сменя темпото малко след това. Припевът е прекрасен и някак леко меланхоличен, а от сладкия дует на Йоутсен и Нета Далберг направо може да те заболи сърцето. 'On A Stranded Shore' е също потенциален радио сингъл – лекичка и със запомнящ се припев. Според някои коментари дори леко приличала на песен на HIM (с извинение). 'Escape' започва бойно, върви бойно и завършва бойно. Някои фенове твърдят, че им напомняла на 'L.O.V.E. Machine' на W.A.S.P. и са в известна степен прави. 'Crack In A Stone' започва с особено интро, звучащо леко зловещо и продължава с ревове, припев с чисти вокали и женско припяване. Интересно как ли ще звучи на живо и най-вече кой ще изпълни женските части. Заглавното 'Beginning Of Time' сякаш започва точно там, където последните акорди на 'My Kantele' са отзвучали. Отново се включва флейтата, за да придаде леко фолклорно звучене, а в коментарите си пред Radio Rock Томи Йоутсен споделя, че много си я харесва и е доволен как се е получила във вокално отношение. Финалът на песента отново напомня 'My Kantele', но с добавената прелест на великолепна, почти испанска, акустична китара. Интрото на бонус парчето в digipak версията, 'Heart's Song', силно напомня на интрото на 'Rusty Moon' от 'Tuonela. Проблемът в бонус песните в албумите на AMORPHIS е, че често стоят малко излишно – такъв беше случаят със 'Silent Waters' и 'Eclipse', такъв е и сега. 'Heart's Song' не е лоша песен, но звучи някак не като част от албума. Като цяло 'Beginning Of Times' е един изключително добър албум и спокойно може да бъде нареден сред най-силните заглавия на годината, въпреки че е едва средата й. Фактът, че в родната Финландия се нареди директно на първо място в класацията за албуми още в седмицата на излизането си и надмина Lady Ga Ga говори доста – най-вече за добрия музикален вкус на финландците, разбира се.